Ейджи Йошикава - Тайко

— Удари барабана, Ранмару.

Днес отново ще танцува. По-рано този ден бе развличал един пратеник от Исе. Продължи да пие през целия следобед.

Ранмару донесе барабана от съседната стая. Наместо да го удари обаче, той обяви:

— Току-що пристигна господарят Хидейоши.

В един момент изглеждаше, че Асаи и Асакура ще настъпят напред след Микатагахара, тъй като бяха почнали начесто да се раздвижват. Но след като Шинген отстъпи, свиха се вътре в областите си и се заеха да подсилват отбраната им.

Като очакваше мир, Хидейоши тайно напусна крепостта Йокояма и направи обиколка из околността на столицата. Колкото и безпорядъчни да бяха условията в страната, никой от началниците на крепости не остана затворен зад своите стени. Понякога се преструваха, че са си тръгнали, а всъщност бяха там; друг пък се правеха, че са там, а всъщност ги нямаше. Воинът трябва умело да използва силата на истината и лъжата. Разбира се, Хидейоши също пътуваше под прикритие и твърде вероятно е това точно да бе причината, по която пристигна в Гифу така внезапно.

— Хидейоши?

Нобунага го остави да почака в една друга стая, но скоро влезе при него и седна. Беше в необичайно добро настроение.

Хидейоши бе облечен крайно просто и по нищо не се различаваше от обикновен пътник. Както беше в тези дрехи, се просна по очи, но после вдигна поглед и се засмя.

— Обзалагам се, че сте изненадан.

Нобунага го погледна, сякаш не разбира какво говори.

— От какво? — попита той.

— От внезапното ми пристигане.

— Що за глупост е това? Знаех, че през последните две седмици не си в Йокояма.

— Но сигурно не сте очаквали да се появя днес тук.

Нобунага се засмя.

— Мислиш, че съм сляп, а? Сигурно си се уморил да се веселиш с леките жени в столицата, слязъл си по пътя за Оми до къщата на някой богаташ в Нагахама, повикал си тайно Ою и сега идваш тук след срещата.

Хидейоши промърмори нещо в отговор.

— Ти си този, който навярно е изненадан — допълни Нобунага.

— Изненадан съм, господарю. Вие виждате всичко.

— Тази планина е достатъчно висока, за да оглеждам от нея поне десет области наведнъж. Но има един човек, който дори по-подробно от мене знае какво вършиш. Имаш ли представа кой е той?

— Трябва да сте пратили съгледвач подире ми.

— Съпругата ти.

— Шегувате се! Не сте ли леко пийнал днес, господарю?

— Може да съм пил, но надали греша в това, което казвам. Жена ти може и да живее в Суномата, но ако си мислиш, че е далеч от теб, то сериозно грешиш.

— О, не. Е, в недобро време съм дошъл. С ваше позволение ще…

— Не може да бъдеш винен, че кръшкаш така — каза засмян Нобунага. — Няма съвършено нищо лошо в това от време на време да се радваме на черешовите цветове. Но защо не повикаш Нене и не се съберете двамата заедно?

— Разбира се.

— Доста време мина, откакто си се виждал с нея, нали?

— Да не би жена ми да ви е притеснявала с писма или нещо подобно?

— Не се тревожи. Нищо такова е нямало, но аз й съчувствам. И не само на твоята жена. Всяка съпруга трябва да се грижи за дома, докато мъжът й отсъства на война, затова дори и да има съвсем малко време, един човек трябва на жена си, преди всички други, да показва че е добре.

— Както желаете, но…

— Отказваш ли?

— Да. От няколко месеца насам не се е случвало нищо неблагоприятно, но умът ми не се е отделял дори на косъм от бойното поле.

— Все умееш да говориш! Пак ли ще си разпускаш езика? Няма никаква нужда.

— Ще се оттегля, господарю. Свивам знамената си тук.

Господар и служител се засмяха заедно. След малко те започнаха да пият и дори отпратиха Ранмару. После разговорът им се пренесе върху тема, достатъчно сериозна, за да снишат гласове.

— И как са нещата в столицата? — запита с очакване Нобунага. — При мен постоянно сноват вестоносци оттам, но искам да чуя какво си видял ти.

Това, което се канеше да каже Хидейоши, изглежда бе свързано с негови собствени очаквания.

— Седнали сме малко надалеч един от друг. Или аз, или господарят ще трябва да се приближим малко.

— Ще се преместя.

Нобунага взе бутилката със саке и чашата си и слезе от почетното място.

— Затвори и плъзгащата се врата към съседната стая — нареди той.

Хидейоши седна право пред Нобунага и заговори:

— Положението е същото, както винаги. Освен това, че откакто Шинген не успя да достигне столицата, шогунът изглежда е станал още по-отчаян. Кроежите му сега са открито насочени против вас, господарю.

— Е, мога да си представя. В крайна сметка Шинген стигна чак до Микатагахара, а после шогунът чу, че той се е оттеглил.