Ейджи Йошикава - Тайко

— Сакума Нобумори от рода Ода е сразен. Такигава Кадзумасу отстъпи в безпорядък, а Хирате Нагамаса беше убит. Само Сакай Тадацугу се държи още в тежка битка.

— Такеда Кацуйори съедини силите си с отряда Ямагата и обкръжи нашето ляво крило. Ишигава Кадзумаса е ранен, Накане Масатеру и Аоки Хироцугу и двамата са мъртви.

— Масудайра Ясудзуми препусна посред противниците и бе посечен.

— Силите на Хонда Тадамаса и Нарусе Масайоши се насочиха към служителите на Шинген и се врязаха дълбоко между враговете, но бяха изцяло обкръжени от няколко хиляди души и нито един не се върна жив.

Изведнъж Тадахиро сграбчи ръката на Иеясу и с помощта на останалите военачалници го изтика върху седлото.

— Махай се! — извика той на коня и го плесна по задницата.

Щом Иеясу се озова на седлото и конят му запрепуска надалеч, Тадахиро и останалите служители яхнаха своите животни и го последваха.

Заваля сняг. Изглежда, бе чакал да залезе слънцето. Вятърът го трупаше навсякъде, той напада по знамената, хората и конете на разбитата войска и направи отстъплението им дори още по-несигурно.

— Негово Височество… къде е Негово Височество? — викаха объркано мъжете.

— Къде е пътят за щаба?

— Къде е нашето поделение?

Стрелците на Кай се целеха в изгубилите се покрай пътя бягащи хора и изпращаха срещу тях залпове посред сипещия се сняг.

— Отстъпвайте! — извика един от войниците на Токугава. — Раковината свири отстъпление!

— Трябва вече да са изтеглили щаба — отвърна му друг.

Вълна от победени хора се понесе в черна редица на север, загуби се на запад и претърпя много още жертви. Най-сетне мъжете се запрепъваха в една посока — на юг.

Иеясу, току-що избягал от опасността заедно с Тории Тадахиро, погледна назад към хората, които го следваха и внезапно спря коня си.

— Вдигнете знамената. Вдигнете знамената и съберете хората — заповяда той.

Нощта наближаваше бързо и снегът постоянно се засилваше. Служителите на Иеясу се събраха около него и надуха раковината. Размахаха пълководческите знамена и повикаха при себе си хората. Постепенно войниците от разбитата армия се събраха наоколо им. Всички до един бяха потънали в кръв.

Отрядът на Баба Нобуфуза и Обата Кадзука от войската на Кай обаче знаеше, че главната част от вражеските части са тук и много бързо ги запритиска с лъкове и стрели от едната страна и с пушки от другата. Изглеждаше, че ще се опитат да отрежат отстъплението им.

— Тук е опасно, господарю. Най-добре да се оттеглите възможно най-бързо — подкани Мидзуно Сакон Иеясу.

После се обърна към хората и обяви:

— Защитавайте Негово Височество. Аз ще взема малко хора и ще нападна противника. Всеки, който иска да жертва живота си за Негово Височество, нека дойде.

Сакон препусна право срещу вражеския строй, без дори да погледне назад, за да види дали някой е тръгнал след него. Тридесет-четиридесет войници го последваха на сигурна смърт. Почти веднага след това писъци, викове и звън на саби и копия се смесиха със стенанията на снеговития вятър и се сляха в страховит вихър.

— Сакон не трябва да умира! — извика Иеясу.

Изобщо не приличаше на себе си. Служителите му се опитаха да го спрат и сграбчиха юздите на коня, но той ги дръпна от ръцете им и докато станат на крака, вече препускаше край черно-белия вихър с вид точно като на демон.

— Господарю! Господарю! — завикаха те.

Щом Нацуме Джиродзаемон, офицерът, оставен да ръководи крепостта Хамамацу, чу за поражението на другарите си, той потегли с малък отряд от тридесет конника, за да се погрижи за сигурността на Иеясу. Като пристигна в този миг и завари господаря си посред отчаяна битка, скочи от коня и с копие в ръка се затича към купа сражаващи се.

— К-к… какво е това? Такава кръвожадност не ви подхожда, господарю. Връщайте се в Хамамацу! Отдръпнете се, господарю!

И като хвана коня му за муцуната, той с труд я извъртя настрани.

— Джиродзаемон? Пусни ме! Толкова ли си глупав да ми се изпречваш на пътя посред вражеските отряди?

— Щом аз съм глупав, господарю, то вие сте още повече! Ако ви посекат на такова място, каква ще е ползата от всичките ни досегашни изпитания? Ще ви запомнят като военачалник-глупец. Искате ли да се отличите, тепърва направете нещо важно за страната!

С просълзени очи, Джиродзаемон викаше на Иеясу с такова усилие, че устата му почти се цепнаха до ушите, като в същото време безжалостно удряше коня на своя господар с копието си. От служителите и близките прислужници, които бяха с Иеясу предишната нощ, лицата на мнозина вече не се виждаха тази вечер. Повече от триста от хората му бяха загинали в битката и никой не знаеше колко са били ранени.