Ейджи Йошикава - Тайко

— Наблюденията на Оямада Нобушиге и нашите собствени са в пълно съгласие. Това е добра възможност, пратена свише.

Гласът на Шинген прогърмя над строя. Докато даваше заповеди на военачалниците от двете си страни, бялата грива на шлема му се замята напред-назад. Проехтя раковината. Щом двадесетте хиляди мъже чуха нейния звук, който отекваше от първите до последните редици на войската, маршируващият корпус се разпръсна с тропот. И тъкмо когато сякаш изцяло се разпадаше, отново се престрои в подобие на рибени люспи и под ударите на барабаните тръгна срещу войската на Токугава.

Щом видя скоростта, с която се движи армията на Шинген и това как отговаря на всяка една заповед, Иеясу остана потресен.

— Ако изобщо стигна възрастта на Шинген — каза той, — бих искал поне веднъж да успея да направлявам голяма войска така умело като него. След като видях как предвожда, не искам този човек мъртъв, дори още сега някой да ми предложи да го отрови.

До такава степен пълководческите способности на Шинген впечатляваха дори военачалниците на противника. Битките бяха стихията му. Неговите храбри пълководци и непоколебими воини украсяваха конете, доспехите и знамената си, за да направят по-пищно своето преселение в отвъдния свят. В един миг заизглежда, сякаш от юмрука на Шинген са пуснати стотици хиляди соколи.

На един дъх се озоваха достатъчно наблизо, за да различат лицата на враговете си. Запазвайки подобната си на щъркелово крило подредба, Токугава се завъртяха като огромно колело и като жива стена се изправиха с лице срещу противника.

Небето притъмня от праха, който двете войски вдигаха. В тъмнината светеха само блесналите на залязващото слънце копия. Копиеносците на Кай и на Микава излязоха напред и сега стояха лице в лице. Щом едната страна нададеше боен вик, другата почти като ехо й отвръщаше. Когато облаците прах почнаха да се слягат, отрядите ясно различиха неприятеля си, но разстоянието, което ги делеше, все още бе значително. Никой не искаше да пристъпи напред от двата успоредни реда копия.

В миг като този дори и най-храбрите войници се разтрепериха от страх. Виждаше се, че са „уплашени“, но тази уплаха напълно се различаваше от обикновения страх. Не че волите им бяха отслабени — ако трепереха, то бе защото преминаваха от обикновения живот на ежедневието към този на битката. Това трая само секунди, но в този миг кожата на човек настръхваше и поаленяваше досущ като гребена на петел.

В една воюваща област животът на войника не се различаваше от този на земеделеца с неговата мотика или на тъкача със стана му. Всеки бе еднакво ценен и ако областта изчезне, всички щяха да загинат заедно с нея. Тези, които въпреки всичко нехаеха за силата или слабостта на своите области и водеха живот на леност, приличаха досущ на мръсотията, която се събира по тялото на човека и не струваха повече от една мигла на окото.

Всичко това настрана, казваха, че мигът на срещата с врага е ужасяващ. Небето и земята потъмняват дори по пладне, не можеш да видиш това, което е право пред очите ти, не можеш да тръгнеш напред или да отстъпиш и само се мяташ и опираш о стена от готови за бой копия.

И мъжът, който бе достатъчно смел да излезе от тази редица пръв преди всички останали, получаваше званието Първо копие. Станалият Първо копие се покриваше със слава пред погледите на хиляди воини от двете армии. Тази първа крачка обаче не се правеше толкова лесно.

И тогава един мъж излезе напред.

— Първото копие е Като Куроджи от рода Токугава! — провикна се един от самураите.

Доспехите на Като бяха прости, а името му — неизвестно; най-вероятно той бе обикновен самурай на рода Токугава.

Втори човек изскочи от редиците на Токугава.

— По-младият брат на Куроджи, Генджиро, е Второто копие!

По-големият от братята бе погълнат от противника и изчезна в безпорядъка на битката.

— Аз съм Второто копие! Аз съм по-младият брат на Като Куроджи! Вижте ме добре, насекоми такива!

Генджиро размаха четири-пет пъти копието си срещу множеството на противниците.

Един от войниците на Кай се извърна с лице към него, извика нещо обидно и се метна напред за удар. Генджиро политна назад, но сграбчи копието, което се бе отплеснало от предницата на доспехите му и с проклятие скочи на крака.

Дотогава другарите му вече си бяха проправили път напред, но Такеда също се обърнаха и сега стремително се приближаваха към тях. Зрелището напомняше сблъсък разбушувани вълни от кръв, копия и доспехи. Попаднал под нозете на собствените си другари и под конските копита, Генджиро с писък повика брат си. Докато обаче пълзеше по ръце и крака, той сграбчи за глезена един кайски войник и го повали на земята. Незабавно отряза главата на мъжа и я захвърли настрани. След това никой повече не го видя.