— Какво?! Това не е въпрос да чакаме подкрепления от господаря Нобунага.
Всичките му служители очакваха голям брой от войниците на Ода да се притекат на помощ от естествено чувство за дълг — или дори от благодарност заради подкрепата, която родът Токугава им оказа в миналото при река Ане. Иеясу обаче направи всичко, за да си придаде вид, че изобщо не очаква подкрепления. Сега точно бе времето да определи, дали хората му са решени на избор между живота и смъртта и да ги накара да разберат, че не могат да разчитат на нищо, освен на своите собствени сили.
— Щом е пагубно да отстъпваме и пагубно да тръгнем напред, не трябва ли да нанесем един удар, който да реши всичко, да си спечелим имена на воини и да умрем от славна смърт? — попита господарят спокойно.
Макар този човек от детинство да познаваше бедността и трудностите, той се бе превърнал в зрял мъж, който не се суети заради дреболии. Сега, когато ги сполетя всичко това, крепостта Хамамацу бе преизпълнена с ярост, досущ като врящ котел, но при все че Иеясу повече от всички настояваше за един сблъсък със сила, тонът на гласа му надали изобщо се бе променил. По тази причина между неговите служители имаше такива, които изпитваха съмнения относно съответствието между говореното и смисъла му. Но докато получаваше известия от съгледвачите, Иеясу постоянно бързаше с приготовленията за заминаване на бойното поле.
Съобщенията за всяко ново поражение идваха едно подир друго, като отчупвани зъби на гребен. Шинген бе нападнал Тотоми. Вече бе ясно, че крепостите в Тадаки и Ида нямат друг избор, освен да се предадат. В селата на Фукурои, Какегава й Кихара нямаше място, което войниците на Кай да не са изпотъпкали с нозете си. И по-лошо, трихилядният преден отряд на Иеясу начело с Хонда, Окубо и Найто бе заварен от силите на Такеда в околността на река Тенрю. Токугава бяха разгромени и принудени да отстъпят към Хамамацу.
Това известие накара всички в крепостта да пребледнеят. Иеясу обаче продължи военните си приготовления. Особени грижи полагаше да си осигури съобщителни линии и подготвяше защитата на тази област почти до края на десетия месец. А за да подсигури крепостта Футамата на река Тенрю, й прати подкрепление от отряди, въоръжение и припаси.
Войската излезе от крепостта Хамамацу, настъпи чак до село Канмаши на река Тенрю и завари стана на кайската войска, в който всяка позиция бе свързана с щаба на Шинген като спиците на колело.
— А, тъкмо както можеше да се очаква.
Дори Иеясу застана за миг с кръстосани ръце на хълма и изпусна въздишка на възхищение. Знамената в противниковия лагер се виждаха даже от това разстояние. От по-близо човек можеше да различи надписите им. Бяха думите на прочутия Сун Цу, еднакво познати и на чужди, и на свои.
Бързи като вятър,
тихи като лес,
жарки като огън,
непоклатими като планина.
Непоклатими като планина, няколко дни и Шинген, и Иеясу не се помръднаха. Река Тенрю разделяше противниковите лагери и с единадесетия месец настъпи зимата.
Две неща са,
които надвишават Иеясу:
Иеясувият рогат шлем
и Хонда Хейхачиро.
Някой от хората на Такеда бе закачил това подигравателно стихче на хълма Хитокотодзака. Там хората на Иеясу бяха разгромени и разбити — или поне такова беше мнението сред въодушевените от победата си редици на Шинген. Както обаче се признаваше в стиховете, Токугава имаха някои храбри мъже и отстъплението на Хонда Хейхачиро заслужаваше пълно възхищение.
Иеясу със сигурност не бе недостоен като противник. В следващата битка обаче цялата сила на Такеда щеше да застане срещу цялата сила на Токугава. Щяха да се сблъскат в битка, която да реши изхода на войната.
Очакването на сражението само повдигаше духа на хората от Кай. Дотолкова голямо бе самообладанието им. Шинген пренесе своя главен лагер в Едаиджима и накара сина си Кацуйори и Анаяма Байсецу да преместят своите отряди срещу крепостта Футамата със строга заповед да не се бавят.
В отговор на това Иеясу бързо прати подкрепления, с думите:
— Крепостта Футамата е важна отбранителна позиция. Ако врагът я превземе, ще има превъзходно място, откъдето да извърши нападението си.
Иеясу сам даде заповеди на задните си отряди, но постоянно променящата се войска на Такеда бързо премина през още едно преображение и го запритиска от всички страни. Изглежда, че ако направеше сега погрешна стъпка, ще бъде отрязан от своя щаб в Хамамацу.
Читать дальше