Ейджи Йошикава - Тайко

— Тендзо ли? Е, нека чуем какви вести носи — каза Нобунага. — Повикайте го тук. Аз също бих искал да изслушам доклада му.

Тендзо коленичи пред Хидейоши и Нобунага и им разказа за разговора, който бе подслушал в храма Ейрин.

Нобунага изсумтя. Това е голяма заплаха откъм гърба му. Също както при миналогодишното нападение над връх Хиеи, опасността ни най-малко не бе намаляла. Тъкмо напротив — и положението му по отношение на Такеда, и условията в околността на Нагашима се бяха влошили. При похода миналата година обаче големите войски на Асаи и Асакура се обединиха и отстъпиха към връх Хиеи. Този път не даде на противниците си такава възможност и силите на врага, който имаше сега насреща си, не бяха толкова страховити. Въпреки това опасността в тила оставаше.

— Допускам, че родът Такеда вече е пратил вести на връх Хиеи, тъй че монасите със сигурност очакват войската ни да им обърне гръб и да си тръгне за дома — каза Нобунага, като освободи Тендзо. — Това е помощ свише — добави той и се засмя от задоволство. — Кой ще бъде по-бърз — войската на Такеда, която ще пресече планините на Кай и ще навлезе в Овари и Мино, или тази на Ода, която ще се върне, след като е сразила връх Хиеи и превзела столицата и Сетцу? Изглежда, сякаш ни дават допълнителен подтик да се надпреварваме и добавят към отчаяната ни решимост. Връщайте се всички по местата си.

Нобунага се изгуби в шатрата. Димът се вдигаше нагоре от готварските огньове на големия стан, обградил полите на връх Хиеи. С падането на нощта вятърът се засили. Храмовата камбана, която обикновено се чуваше от Мии, сега мълчеше.

Звукът на морската раковина отекна на върха на хълма и войниците подеха в отговор своя боен вик. Клането продължи от вечерта до утрото на следващия ден. Бойците на рода Ода проникнаха през барикадите, които монасите-войни бяха издигнали в проходите по пътя към върха.

Черен пушек изпълни долината и по цялата планина ревнаха пламъци. Вдигнеше ли поглед нагоре от подножието, човек виждаше навсякъде по връх Хиеи големи огнени стълбове. Дори езерото засия в огненочервено. Местоположението на най-големия пожар сочеше, че гори главният храм, а също и седемте олтара, голямата зала за беседи, камбанарията, библиотеката, пагодата със скъпоценностите, голямата пагода и всички по-малки храмове. До сутринта на следващия ден нито един храм не бе останал на мястото си.

Военачалниците се окуражаваха взаимно всеки път, щом вдигнеха поглед към страховитата гледка. Припомняха си казаното от Нобунага, че има благословията на небето и на светеца Денгьо и се насилваха да продължат битката. Привидната им целеустременост въодушеви отрядите. Нападащите войници си проправяха път между пламъците и черния пушек и до последна дума изпълняваха заповедите на Нобунага. Осем хиляди монаси-воини загинаха в този отблясък на най-ужасния будистки ад. Пълзяха през долчините, криеха се в пещери или се катереха по дърветата в опит да се измъкнат, но ги преследваха и требеха като насекоми по оризови стръкове.

Към полунощ сам Нобунага се качи на планината, за да види какво е изковала желязната му воля. Монасите от връх Хиеи сбъркаха в сметките си. При все че бяха обкръжени от войската на Нобунага, те не гледаха на положението сериозно и смятаха това за празно и горделиво показване на сила. Бяха се заклели да чакат, докато Ода почнат да отстъпват и след това възнамеряваха да ги преследват и разгромят. И седяха бездейно със спокойни умове, тъй като получаваха чести окуражително-успокояващи писма от близкия Киото — което ще рече, естествено, от шогуна.

За всички монаси-воини и за техните поддръжници из цялата страна връх Хиеи бе средищната точка на съпротивата срещу Нобунага. Обаче човекът, който непрестанно доставяше припаси и който направи всичко възможно да подсили недоволството на монасите и да ги подтикне да се бият, бе шогунът Йошиаки.

„Шинген иде!“ Така обещаваше на шогуна едно известие от Кай. Йошиаки здраво се държеше за това голямо очакване и предаде новината на връх Хиеи.

Съвсем естествено, монасите вярваха, че войската от Кай ще нападне Нобунага в гръб. Стане ли това, той ще трябва да се оттегли досущ като предишната година в Нагашима. А имаше и още нещо. Понеже бяха живели необезпокоявани през последните осемстотин години, те подценяваха настъпилите в последно време в страната промени.

Само за половин нощ планината се преобрази в подобие на пъкъл. Малко твърде късно беше, когато след полунощ, обзети от страх и паника, пратеници на връх Хиеи дойдоха в стана на Нобунага да молят за мир.