Ейджи Йошикава - Тайко

— Стига толкова! Млъквай! В сърцето си съм получил царствена повеля да подпаля всичко тук. Давам ви заповед за това клане, защото в сърцето ми е милостта на основателя, светеца Денгьо. Нима не разбирате?

— Не, господарю.

— Щом не, вървете си! Само не ми се пречкайте.

— Ще се възпротивявам, докато сам вие ме убиете.

— Наистина си проклет! Махай се!

— Защо да трябва да си тръгвам? Наместо да гледам приживе лудостта на моя господар и падението на неговия род, мога да се опитам да попреча на това със собствената си смърт. Погледнете множеството примери от древни времена. Никой от тези, които са покривали с адски пламъци будистки храмове и олтари, или които са избивали свещеници, не е стигнал до добър край.

— С мен е по-различно. Аз не отивам в битката заради себе си. В това сражение ролята ми ще е да разруша старите злини и да построя един нов свят. Не зная дали това е повеля на боговете, на хората или на времето — знам само, че ще се подчиня на заповедите, които съм получил. Вие всички сте плашливи и погледът ви е ограничен. Плачът ви е скръб на тесногръди люде. Печалбите и загубите, за които говорите, ме засягат само лично. Ако това, че ще превърна връх Хиеи в ад, защити безброй области и спаси безброй живота, то ще бъде велико постижение.

Секиан не престана да настоява.

— Хората ще погледнат на това като на дело на зли сили. Те ще се радват, ако покажете малко човечност. Прекалено строг ли сте, никога няма да ви приемат — дори да се водите от голяма обич.

— Ако се отдръпнем заради общото мнение, изобщо няма да сме в състояние да действаме. Древните герои са се бояли от общото мнение и са оставили тази напаст на идните поколения. Аз обаче ще ви покажа как да я изкорените веднъж и завинаги. Ако ще правя нещо, трябва да го правя изцяло. Ако ли пък не, няма защо да взимаме оръжие и да отиваме в средата на бойното поле.

Дори между бушуващите вълни има мигове на затишие. Гласът на Нобунага леко смекчи тона си. Тримата служители сведоха глави. Възраженията им почти се бяха изчерпали.

Пресякъл езерото към пладне, Хидейоши току-що бе пристигнал. Когато наближаваше шатрата, спорът вече бушуваше и той изчака навън. Сега подаде глава през един процеп в завесата и се извини, че прекъсва.

Всички рязко извърнаха поглед към него. Изражението на Нобунага бе като бушуващ огън, а лицата на тримата решени да умрат военачалници — замръзнали, все едно покрити с леден пласт.

— Тъкмо пристигнах по вода — рече приветливо Хидейоши. — Много е красиво езерото Бива през есента — места като остров Чикубу са покрити с червени листа. Някак изобщо не се чувствах все едно че отивам на бойното поле и дори съчиних на кораба няколко бездарни стиха. Може би ще ви ги прочета след битката.

Като влезе вътре, Хидейоши забърбори за всичко, което му идваше наум. По лицето му нямаше и следа от сериозността, която само преди минута скова господаря и служителите му. Изглеждаше, сякаш не го тревожи съвършено нищо.

— Какво става? — попита Хидейоши, като местеше поглед от Нобунага към неговите потънали в мълчание служители.

Думите му бяха като ведър пролетен ветрец.

— А, докато бях преди малко навън, чух за какво говорехте. Затова ли мълчите сега? Понеже мислят прекалено много за своя господар, служителите са решили да го поучат и да умрат; като знае най-дълбоките чувства на своите служители, господарят не е толкова жесток, че да иска да ги посече. Да, виждам, че положението е трудно. Може да се каже, че и двете страни имат добри и лоши неща на своя сметка.

Нобунага рязко обърна глава.

— В добро време идваш, Хидейоши. Щом си чул почти всичко, трябва да разбираш какво имам в сърцето си, а също и какво казват тези трима тук.

— Наистина разбирам, господарю.

— Ще се подчиниш ли на заповедта? Или мислиш, че тя е погрешна?

— Не мисля съвършено нищо. Не, чакайте. Тази заповед, допускам, се основава на препоръката, която написах и ви дадох преди известно време.

— Какво?! Кога си правил такова предложение?

— Трябва да ви е излязло от ума, господарю. Мисля, че бе някъде през пролетта.

После се обърна към тримата военачалници и каза:

— Но чуйте, почти се разплаках, докато стоях там навън и слушах вашите предани съвети. Вашето чистосърдечие подобава на истински служители. Казано с една дума обаче, аз мисля, че вие до един се тревожите от това, че ако наистина нападнем връх Хиеи с огън, страната със сигурност ще се обърне против Негово Височество.