Ейджи Йошикава - Тайко

Край езерото чакаха на котва три големи кораба. Построени след Нова година, те издаваха мирис на прясно рендосани дъски. Едва след като хората и конете с тропот се качиха на борда, на войниците бе казано, че целта им ще бъде или Хонганджи, или връх Хиеи.

След като пресякоха есенния лик на голямото езеро и пристигнаха в Сакамото на отсрещния бряг, хората на Хидейоши с удивление видяха, че войската на Нобунага и неговите военачалници е пристигнала преди тях. В подножието на връх Хиеи знамената на Ода се вееха чак докъдето поглед стига.

След като предишната зима Нобунага вдигна обсадата на Хиеи и се оттегли в Гифу, той нареди да се постоят големи военни кораби, които да могат още при първа заповед да пресичат езерото. Сега войниците най-сетне разбраха неговата предвидливост и думите, които бе казал когато се отказаха от нападението над Нагашима и се върнаха в Гифу.

Пламъците на метежа, горящи из цялата страна, бяха само отражение на истинския огън, корена на злото чийто първоизточник бе връх Хиеи. Сега Нобунага отново обсаждаше планината с голяма войска. По лицето му се четеше нова решимост и той говореше достатъчно гръмко, за да бъде чут от заградената си със завеси шатра чак до войнишките спални, почти все едно че се обръщаше към врага.

— Какво?! Казвате, че няма да използвате огън, понеже пламъците можело да се прехвърлят върху манастирите ли? А какво е всъщност войната? Всички до един сте пълководци, а не разбирате дори това, а? Как сте стигнали чак дотук?

Това бе всичко, което можеше да се чуе отвън. Вътре в шатрата Нобунага седеше на походното си столче, заобиколен от своите стари военачалници, всички с оклюмали глави. Приличаше съвсем на баща, който поучава децата си. Дори и да беше техен господар, такъв род упреци отиваха прекалено далеч. Поне така сочеше огорченият израз по лицата на пълководците, когато вдигнаха взор и се осмелиха да погледнат Нобунага право в очите.

За какво наистина се сражават? Ако се замислят или разтревожат за това, рискуваха да загубят доброто си име и да се скарат с Нобунага.

— Безсърдечен сте, господарю. Не че не ви разбираме, но когато ни давате заповед за безчинство — да изгорим връх Хиеи, място от столетия почитано като свещена земя, посветена на мира и благоденствието на страната — и тъкмо защото наистина сме ваши служители… това още повече е причина да не ви се подчиняваме — се обади Сакамура Нобумори.

По лицето на Нобунага ясно се четеше: „стори го или ще умреш“. Ако не бе готов да загине на място, пълководецът не би казал това на господаря си. Особено при начина, по който онзи го гледаше сега. Макар винаги да бе доста трудно да говорят откровено със своя повелител, днес Нобунага напомняше размахал огнена сабя демон.

— Тишина! Тишина! — изрева Нобунага и накара Такей Секиан и Акечи Мицухиде, които се канеха да подкрепят Нобумори, да замлъкнат. — Нима не изпитвахте възмущение, докато гледахте бунтовете и цялото това позорно положение? Монасите прекрачват Закона на Буда, подстрекават простолюдието, трупат богатство и оръжие и пръскат слухове; под прикритието на вярата те всъщност не са нищо повече от врагове, които работят само за себе си.

— Не сме против да бъдат наказани за тези крайности. Но е невъзможно за един ден да се преобразува вяра, която всички хора пламенно поддържат и която в миналото е получила особена власт — възрази Нобумори.

— Каква полза от такъв род здравомислено умуване? — избухна Нобунага. — Тъкмо защото осемстотин години сме мислили разумно, никой не е бил в състояние да промени положението тук, въпреки оплакванията на хората от продажността и разложението на църквата. Дори негово Величество Императорът Ширакава каза, че три са нещата над които той няма власт — заровете за игра, водите на река Камо и монасите-войни на връх Хиеи. Какво е направила за мира и благоденствието на страната тази планина през годините на междуособна война? Давала ли е на обикновените хора душевно спокойствие и сила?

Изведнъж Нобунага махна с ръка настрани.

— От стотици години насам, когато са се случвали нещастия, монасите не са правили нищо, освен да защитават собствените си привилегии. С дарените от доверчивото множество пари са издигнали каменни стени и порти, каквито ще подобават на крепост и зад тях трупат пушки и копия. И по-лошо, тези монаси открито пристъпват обетите си, като се хранят с месо и се отдават на плътско общение. Да не говорим въобще за упадъка на будистката ученост. Какъв грях има в това да бъде изгорено нещо такова?