Ейджи Йошикава - Тайко

— Всичко което казвате е истина — отвърна Нобумори, — но трябва да ви спрем, господарю. Няма да напуснем това място преди да сме го сторили, дори и това да ни струва собствения живот.

Тримата мъже се проснаха едновременно по очи и останаха неподвижни пред Нобунага.

Връх Хиеи бе седалище на ордена Тендай, а Хонганджи — главната твърдина на ордена Ико. И двата взаимно се наричаха по отношение на догмите „другия орден“ и само противопоставянето на Нобунага беше това, което ги обединяваше. Ако Нобунага нямаше и минута за отдих, това бе заради кроежите на облечените в монашески раса мъже, които живееха на връх Хиеи. Влязоха в сговор с родовете Асаи и Асакура, помагаха на разгромени от Нобунага врагове, пращаха тайни призиви за помощ чак в Ечиго и Кай, и дори станаха подстрекатели на селските въстания в Овари.

Тримата пълководци знаеха, че без да бъде разрушена тази прословута с непристъпността си будистка крепост, войската на Ода ще среща пречки на всеки ъгъл, а Нобунага няма да успее да осъществи своите големи замисли.

Веднага щом разпъна стана си, техният господар даде невероятна заповед:

— Нападнете планината и изгорете всичко до основи, като се почне от олтарите, Голямата зала, манастирите и всички сутри и свети мощи.

Това бе достатъчно крайно, но той продължи:

— Не оставяйте да избяга никой, който носи расо. Не правете разлика между мъдър и глупав, благородник и човек от простолюдието. Не показвайте милост към жените и децата. Дори някой да е облечен като мирянин, ако се е крил на планината и сега побегне заради огъня, може и на него да гледате като на част от сегашната напаст. Изколете ги всички и горете планината, докато в развалините не остане и следа от жив човек!

Дори Ракасите, кръвожадните човекоядни демони от будисткия пъкъл, не биха могли да сторят такова нещо. Щом чуха заповедите му, пълководците загубиха самообладание.

— Да не е полудял? — промълви Такей Секиан тихо, но достатъчно близо, за да бъде чут от останалите предводители на войската.

Но само Сакума Нобумори, Такей Секиан и Акечи Мицухиде се осмелиха да изразят своето мнение пред Нобунага.

Преди да застанат срещу господаря си, те се бяха зарекли:

— Може да ни се наложи един след друг да си направим сепуку, задето сме се противили на заповедите на Негово Височество, но не можем да го оставим да изпълни това безумно нападение с огън.

Нобунага би могъл просто да обсади и превземе връх Хиеи. Къде е необходимостта от такова клане и палежи? Осмелеше ли се да извърши подобно безчинство, то те се бояха че народното недоволство ще се обърне против рода Ода. Враговете на Нобунага ще тържествуват и при всяка възможност ще използват делото му, за да очернят неговото име. Само ще си навлече лошата слава, от която хората се боят и избягват от стотици години.

— Няма да участваме в битка, която ще ви доведе до гибел — заявиха тримата военачалници, като говореха от името на всички присъстващи.

Гласовете им пресекваха от сълзи на преданост.

Нобунага обаче беше решен и не даде знак, че дори за миг ще размисли върху думите на тримата. Това, напротив, само увеличи неговата дързост.

— Може да се оттеглите от служба. Не говорете нищо повече — им каза той. — Ако откажете да изпълните заповедта, ще я възложа на някого другиго. А ако останалите пълководци и войници не поискат да ме последват, ще го направя сам, със собствени ръце!

— Защо е необходимо да се върши такова зверство? Мисля си, че един истински военачалник би довел до падането на връх Хиеи, без да пролее и една капка кръв — помоли го отново Нобумори.

— Стига вече „здравомислие“! Ето ви осемстотин години от това „здравомислие“. Ако не подпалим корените на старото дърво, пъпките на новото никога няма да се разтворят. Само за тази тук планина говорите, но аз не се грижа единствено за връх Хиеи — изгарянето му ще спаси църквата навсякъде другаде. Ако като изколя всички мъже, жени и деца на връх Хиеи, успея да отворя очите на неразумните от останалите области, ще съм свършил нещо добро. Най-дълбокият и най-горещият от всички пъкъли не е нищо за очите и слуха ми. Кой друг може да стори това, ако не аз? Небето ми е дало власт за това.

Тримата, които вярваха, че повече от всеки друг познават дарбата и средствата за действие на Нобунага, бяха хвърлени от това твърдение в ужас. Нима господарят им е обладан от зли сили?

— Недейте, господарю — замоли се Такей Секиан. — Каквито и заповеди да ни дадете, като ваши служители не можем да сторим нищо, освен да се опитаме да ви разубедим. Не можете да опожарите това свещено от древни времена място…