Ейджи Йошикава - Тайко

— Ще му дадем колкото иска пари и ще се съгласим на каквито поиска условия.

Нобунага само се усмихна бегло и сякаш хвърля стръв на сокол, се обърна към тези наоколо си.

— Няма нужда да им давате отговор. Просто ги посечете на място.

Още веднъж дойдоха пратеници от свещениците и този път се замолиха лично пред Нобунага. Той обърна глава и нареди да убият монасите.

Пукна се зората. Връх Хиеи бе покрит с остатъци от дим, с пепел и черни изсъхнали дървета, а навсякъде се стелеха трупове, застинали в позите, в които ги е заварила смъртта.

„Сред тези трябва да е имало мъже с дълбоки познания и мъдрост, а също и бъдещите млади монаси“, си помисли Мицухиде, който стоеше начело в снощната касапница. Тази сутрин с болка в гърдите стоеше сред редкия дим, който скриваше лицето му.

Същия ден Мицухиде получи благосклонната заповед на Нобунага:

— Поверявам ти окръга Шига. Отсега нататък ще живееш в крепостта Сакамото, долу в подножието.

След два дни Нобунага слезе от планината и влезе в Киото. От връх Хиеи още се вдигаше черен пушек. Явно доста монаси-воини бяха избягали в Киото, за да се спасят от клането и сега тези хора говореха за него, сякаш е въплъщение на злото.

— Този мъж е жив цар на злите сили!

— Пратеник на ада!

— Кръвожаден рушител!

Обитателите на Киото получиха живо описание на връх Хиеи и жалостните събития през онази нощ. Сега, щом чуха, че Нобунага оттегля частите си и тръгва надолу по планината, бяха потресени. Понесоха се слухове:

— Сега е ред на Киото!

— Дворецът на шогуна никога не ще може да устои на нападение с огън!

Макар да бе през деня, хората залостваха вратите си, събираха своите вещи и се готвеха за бягство. Войниците на Нобунага обаче останаха да стануват на брега на река Камо и им бе забранено да влизат в града. Човекът, който даде тази забрана, бе царят на злите сили, предвождал нападението срещу връх Хиеи. Сега, придружаван от малък брой военачалници, той влезе в един храм. След като свали доспехите и шлема и изяде едно топло ястие, се преоблече в изискано придворно кимоно, смени прическата си и излезе.

Яздеше шарен кон с разкошно седло. Военачалниците му останаха с доспехи и шлемове. С тези четиринадесет-петнадесет души той безгрижно премина в езда по улиците. Царят на злите сили бе необичайно миролюбив и приятелски се усмихваше на хората. Гражданите наизлязоха покрай пътя и се просваха по очи, докато Нобунага минаваше. Нищо няма да се случи. Почнаха да пляскат с ръце и по града като вълна се понесе облекчение.

Внезапно от надаващата възгласи тълпа се чу единичен пушечен изстрел. Куршумът одраска Нобунага, но той продължи да се държи така, сякаш нищо не се е случило и само се обърна да погледне в посоката, откъдето стреляха. Естествено, военачалниците наоколо му скочиха от конете и се спуснаха да уловят злодея, но градските обитатели, дори повече от тях, бяха обзети от пристъп на ярост и завикаха гневно:

— Хванете го!

Извършителят бе сбъркал, като си мислеше, че хората от Киото ще са на негова страна. Беше един монах-воин, за когото се говореше, че бил най-храбрият от всички. Макар приклещен към земята, той продължи да сипе хули върху Нобунага.

— Ти си враг на Буда! Царят на злите сили!

Изражението по лицето на Нобунага и най-малко не се промени. Той стигна, както бе възнамерявал, до Императорския дворец и слезе от седлото. След като изми ръце, спокойно пристъпи към портите на двореца и коленичи.

— Буйните пожари отпреди две нощи трябва да са поизненадали Ваше Величество. Надявам се да ми простите, задето съм ви причинил безпокойство.

Остана дълго време така коленичил, та човек можеше да помисли, че усеща съжалението дълбоко в сърцето си, но скоро след това вдигна очи към новите порти и стени на двореца и после огледа със задоволство военачалниците от двете си страни.

1. Незаконно е някой да изостави занятието си.

2. Тези, които пръскат слухове или лъжливи известия, ще бъдат умъртвени незабавно.

3. Всичко трябва да остане, както е било преди.

След като из града бяха разкачени тези три нареждания, Нобунага се върна в Гифу. Тръгна си, без да се е срещнал с шогуна, който от известно време бе зает да подновява защитния си ров и да се готви за нападение с огън. Обитателите на шогунския дворец изпуснаха въздишка на облекчение, но докато гледаха как Нобунага си тръгва, се изпълниха с лоши предчувствия.