Ейджи Йошикава - Тайко

Пушекът от пламъците на войната идваше не само от връх Хиеи, а се стелеше, като от препускащите огньове на степен пожар, и от западните окръзи на Микава, през селата по река Тенрю, чак до границата с Мино. Отрядите на Такеда Шинген бяха прекосили кайските планини и сега напираха на юг.

Токугава, които бяха дали на своя противник прозвището „Дългокракия Шинген“, се заклеха да спрат неговия поход към столицата. И това не беше заради съюзниците им от рода Ода. Кай бе в опасна близост с областите Микава и Тотоми и ако силите на Такеда проникнеха там, това щеше да значи пълно унищожение на рода Токугава.

Иеясу бе на тридесет и една години и в разцвета на силите си. За последните двадесет години служителите му преминаха през всякакви лишения и трудности. Най-сетне обаче той встъпи в пълнолетие, родът му бе в приятелски отношения с Ода и сега лека-полека протягаше ръце към земите на рода Имагава.

Областта му бе дотолкова преизпълнена с надежди за благоденствие и смелост за завоевания, че висшите служители, самураите, земеделците, и градските жители сякаш бяха възбудени и въодушевени.

Микава надали можеше да се мери с Кай по въоръжение и богатство; по решителност обаче не й отстъпваше и в най-малка степен. Имаше защо войните на Токугава да дадат на Шинген прозвището „Дългокракия“. Това остроумие някога бе част от едно писмо до Иеясу от Нобунага и щом получателят го прочете, сметна, че си заслужава да го каже на своите служители.

Прякорът добре подхождаше — едва вчера Шинген се бе сражавал на западната граница на Кай срещу рода Уесуги, а днес вече бе в Кодзуке и Сагами и заплашваше рода Ходжо. А можеше и бързо да свърне и да изсипе пламъците на войната върху Микава или Мино.

Освен това самият Шинген винаги присъстваше на полето на боя, откъдето даваше заповеди. Хората говореха, че трябва да слага на свое място чучело, но истината бе, че всеки път, когато мъжете му влизаха в бой, той не изглеждаше доволен, ако сам не е на сцената на битката. Ако Шинген обаче бе „Дългокрак“, то за Нобунага можеше да се каже, че е „Бързоног“.

Той писа на Иеясу:

По-добре ще е точно сега да не посрещаме нападението от Кай в цялата негова сила. Дори ако положението се утежни и Ви се наложи да се оттеглите от Хамамацу към Окадзаки, надявам се да устоите и на това. При все че трябва да почакаме до друг ден, за да настъпи нашият час, аз се съмнявам, че той ще се забави много.

Нобунага прати на Иеясу това известие, преди да опожари връх Хиеи, но този се обърна към старшите си служители и право пред вестоносеца на Ода заяви:

— Преди да изоставим крепостта Хамамацу, по-добре ще е да си строшим лъковете и да се откажем от името самураи!

За Нобунага областта на Иеясу бе една от отбранителните му линии, за самия Иеясу Микава бе негов дом. Нямаше да погребе костите си в никоя друга област, освен в тази. Когато получи отговора от вестоносеца, Нобунага промърмори нещо за прекомерната нетърпеливост на своя съюзник и след като привърши с връх Хиеи, се върна възможно най-бързо в Гифу. Шинген трябваше да си каже думата за такава бързина. Както може да се очаква, той също бе нащрек и дебнеше сгоден случай.

Шинген сам бе заявил, че забавяне с едни ден може да означава цяла година бедствия и сега още повече усещаше необходимостта да побърза, за да изпълни своето отдавнашно желание да влезе в столицата. По тази причина всички негови външнополитически ходове бяха ускорени. Благодарение на това приятелството му с рода Ходжо най-сетне даде плодове, но пък преговорите с рода Уесуги бяха както преди незадоволителни. Така се принуди да чака до десетия месец, преди да потегли от Кай.

Снегът скоро щеше да затвори границата с Ечиго и това трябваше да уталожи загрижеността му заради Уесуги Кеншин. Войската от около тридесет хиляди души включваше отряди набрани от неговите владения, които обхващаха Кай, Шинано, Суруга, северната част на Тотоми, източна Микава, западна Кодзуке, част от Хида и южния дял на Етчу — поземлени владения, възлизащи на стойност от почти един милион и триста хиляди крини ориз.

— Най-доброто, което можем да направим, е да издигнем защитна линия — предложи един от военачалниците.

— Поне докато пристигнат подкрепления от господаря Нобунага.

Едната част от хората в крепостта Хамамацу се изказа в полза на отбранителни действия. Дори да се съберяха всички самураи от областта, военната сила на рода Токугава с труд достигаше четиринадесет хиляди мъже — по-малко от половината на армията на Такеда. Въпреки това Иеясу реши да разпореди сбор на войската.