Ейджи Йошикава - Тайко

Вестта за внезапната промяна в посоката на войската на Кай стигна в крепостта Хамамацу през нощта на двадесет и първи. Като подкрепления от Нобунага в крепостта бяха пристигнали само три хиляди мъже начело с Такигава Кадзумасу и Сакума Нобумори.

— Смешно малък брой — каза разочарован един от служителите на Токугава, но Иеясу не показа нито радост, нито недоволство. И докато съобщенията пристигаха едно подир друго, започна военен съвет, на който много от военачалниците в крепостта и пълководците на Ода благоразумно предложиха временно отстъпление към Окадзаки.

Само Иеясу не се помръдна от предишното си настояване на битка.

— Нима ще отстъпим и няма да пуснем една стрела за отмъщение, докато врагът обижда моята област?

Северно от Хамамацу имаше високо равнинно плато, повече от два часа път на ширина и три — на дължина. Микатагахара.

В ранното утро на двадесет и втори войската на Иеясу излезе от Хамамацу и зае позиции северно от един дълъг и стръмен склон. Там зачакаха приближаването на силите на Такеда.

Слънцето изгря, после небето се заоблачи. Очертанията на самотна птица мирно прекосиха широкото небе над изсушената, повехнала равнина. От време на време съгледвачите на двете войски, прилични на птичи сенки, пропълзяваха през сухата трева и после бързешком се връщаха при своите. Тази сутрин войската на Шинген, която преди бе станувала в равнината, пресече река Тенгю, продължи хода си и малко след пладне пристигна в Сайгадани.

Цялата войска получи заповед да спре на място. Оямада Нобушиге и останалите пълководци се събраха край Шинген, за да уточнят разположението на противника, който скоро щеше да бъде право пред тях. След минутен размисъл Шинген нареди да оставят един отряд назад да пази тила им, докато главната част на войската продължи, както бяха замислили, през равнината на Микатагахара.

Наблизо бе село Иваибе. Предните отряди на войската вече бяха влезли в селището. Дори когато се изправеха на стремената си, мъжете най-отпред на извитото като змия над двадесетхилядно шествие не можеха да видят тези на края му.

Шинген се обърна и каза на служителите около себе си:

— Нещо става отзад!

Онези се загледаха напрегнато, като се опитваха да проникнат през жълтия прах, който се вдигаше в далечината. Изглежда, последният отряд бе нападнат от противника.

— Трябва да са ги обкръжили!

— Само две-три хиляди са! Ако са обкръжени, направо ще ги пометат!

Конете бяха навели глави и се движеха с трополене по пътя си — военачалниците обаче до един съчувстваха на мъжете зад завесата от прах. Стиснаха поводите и заедно се загледаха с тревога натам. Шинген мълчеше и не разговаряше с никого. Макар това да бе, което бяха очаквали, сега техните хора, отделени от погледите им, падаха и загиваха един подир друг в далечния прашен облак.

Някой със сигурност имаше в последните редици син, баща или брат. И не само от служителите и военачалниците, събрани около Шинген. Цялата войска, чак до пехотинците, извърна поглед, докато вървеше.

Оямада Нобушиге препусна покрай строя и стигна до Шинген. Гласът му бе необичайно възбуден и тези, които стояха наблизо, ясно можеха да чуят как той каза от седлото:

— Господарю! Никога няма да имаме възможност като тази да избием десет хиляди от враговете ни. Тъкмо се връщам от оглед на вражеското поделение, което напада нашия тилов отряд. Всяка дружина е разпръсната във форма на щъркелово крило. На пръв поглед прилича на голяма войска, но вторият и третият ред изобщо не са разгърнати в дълбочина и центърът на Иеясу се пази от малка сила, която едва ли въобще струва нещо. Не само това, а и отрядите са в краен безпорядък и е ясно, че подкрепленията на Ода са без желание да се бият. Ако използвате този случай и ги нападнете, господарю, победата ви е сигурна.

Щом Нобушиге изговори бързо всичко това, Шинген се обърна назад и заповяда на неколцина съгледвачи да проверят неговите думи.

Като чу тона на гласа му, Нобушиге дръпна малко юздите на коня си и изостана назад.

Двамата съгледвачи препуснаха назад. Знаеше се, че вражеските сили са много по-малко от техните и Нобушиге уважаваше отказа на Шинген да действа необмислено, но сам той гореше от нетърпение като немирен кон, който тупа с копито по земята. Почти не бе в състояние да се сдържи.

Сгодният за боеца случай може да изчезне за време, колкото да удари мълния!

Двамата съгледвачи се върнаха в галоп и доложиха какво са видели: