Ейджи Йошикава - Тайко

Понесли бремето на една изцяло разгромена армия, мъжете се заизнизваха обратно към потъналия в сняг град под крепостта. По лицата им се четеше самопрезрение. Отстъплението продължи от вечерта до след полунощ.

Небето бе в червено, навярно заради големите огньове пред всяка от крепостните порти. Червенината на падналия сняг обаче явно се дължеше на кръвта на завръщащите се войни.

— Какво е станало с Негово Височество? — питаха просълзени мъжете.

Бяха отстъпили с мисълта, че Иеясу е вече в крепостта си, а сега стражата им казваше, че той още не се е върнал. Дали е останал обкръжен от враговете или вече е убит? Каквото и да бе, те бяха побягнали преди своя господар и бяха така засрамени, че отказаха да влязат в крепостта. Просто останаха навън и потропваха с крака от студ.

В добавък към цялото объркване, отвъд западната порта изведнъж се чу пушечен изстрел. Беше врагът. Смъртта ги обграждаше отвсякъде. А щом Такеда вече са стигнали толкова надалеч, съдбата на Иеясу наистина е под съмнение.

Като си мислеха, че краят на рода Токугава вече е настъпил, те с вик се спуснаха към мястото, откъдето се чуха пушките. Готови бяха да умрат в битката, а в очите им нямаше надежда. Щом една група излезе с блъскане през портата, почти се удариха в препускащите навътре неколцина конници.

Противно на всички очаквания, ездачите бяха техните собствени предводители, които се връщаха от сражението. Жалостните викове на войниците се обърнаха на приветствени възгласи, те замахаха с мечове и копия и поведоха мъжете навътре. Влезе един, после втори, после трети конник; осмият бе Иеясу, с откъснат ръкав на доспехите и покрито с кръв и сняг тяло.

— Господарят Иеясу е! Господарят Иеясу!

Веднага щом го зърнаха, вестта се понесе от уста на уста и мъжете, съвсем забравили се, заскачаха във въздуха.

Като влезе с широки крачки във вътрешното укрепление, Иеясу извика на висок глас, сякаш още бе на полето на боя:

— Хисано! Хисано!

Придворната дама се затича насреща му и падна по очи на земята. Пламъкът на малката лампа, която носеше, мъждукаше на вятъра и хвърляше трепкащи отблясъци върху профила на Иеясу. По бузата имаше кръв, а косата му бе в ужасен безпорядък.

— Донеси гребен — каза той и седна тежко на пода.

Докато Хисано оправяше косата му, даде нова заповед:

— Гладен съм. Донесете ми нещо за ядене.

Щом внесоха храната, веднага взе клечките си за ориз, но вместо да почне да яде, каза:

— Отворете всички врати на терасата.

Дори при горенето на лампите, с отворени врати стаята стана от снега навън по-светла. Тъмни купчинки войници почиваха по терасата. Веднага щом свърши да се храни, Иеясу излезе от вътрешното укрепление и тръгна да провери отбраната на крепостта. Нареди на Амано Ясукаге и Уемура Масакацу да внимават за нападение и разположи останалите военни по цялото протежение от главната порта до главния вход за вътрешното укрепление.

— Даже цялата войска на Кай да нападне с всичката си сила, ние ще им покажем мощта на нашето оръжие. Няма да се доберат дори и до педя от тези каменни стени — похвалиха се те.

При все че гласовете им бяха напрегнати, тяхната цел беше да успокоят господаря си и да му вдъхнат кураж.

Иеясу разбра това намерение и закима утвърдително, но тъкмо когато се канеха да се завтекат към местата си, ги повика обратно:

— Не затваряйте никоя от крепостите порти от главната до вътрешното укрепление. Оставете ги всички отворени. Разбрахте ли?

— Какво? Какво казвате, господарю?

Военачалниците се поколебаха. Тази заповед влизаше в разрез с основните начала на отбраната. Железните врати на всички порти бяха залостени. Вражеската войска вече наближаваше от всички страни града под крепостта и се готвеше да ги унищожи. Защо ги кара да отворят шлюзовете на дигата тъкмо когато приливната вълна приближава?

— Не, не мисля, че положението позволява да се отива чак дотам — каза Тадахиро. — Когато нашите отстъпващи отряди пристигнат, можем да отворим вратите и да ги пуснем да влязат. Със сигурност няма нужда да им оставяме крепостните порти широко отворени.

Иеясу се засмя и му направи бележка заради недоразумението.

— Това не е заради хората, които се връщат по-късно. Готвим се за Такеда, които като надменен прилив идват насам, сигурни в победата си. И аз не просто искам да отворите вратите на крепостта — искам да запалите пред входа пет-шест големи огньове. Направете и няколко огъня зад крепостните стени. И проверете също, дали отбраната е в пълен порядък. Пазете тишина и гледайте кога ще се появи неприятелят.