Ейджи Йошикава - Тайко

— Шогунът Йошиаки е хитър политик. Шава насам-натам, дарява хората с разни милости и косвено ги кара да се боят от вас. Натрупа доста капитал от опожаряването на връх Хиеи и сега, изглежда, подбужда други верски общности към бунт.

— Доста неприятна съвкупност от обстоятелства.

— Но не си заслужава да се тревожите заради нея. Монасите-воини видяха какво стана с връх Хиеи и това значително охлади смелостта им.

— Хосокава е в столицата. Видя ли се с него?

— Господарят Хосокава е изпаднал в немилост пред шогуна и се е затворил в своето селско имение.

— Да не е бил прогонен от Йошиаки?

— Изглежда, господарят Хосокава е мислел, че съюзът с вас би бил най-добрият начин да се запази шогуната. Заложил собственото си добро име и няколко пъти съветвал за това господаря Йошиаки.

— Явно е, че Йошиаки не иска да слуша никого.

— И освен това гледа по доста странен начин на малкото останала му власт. В един преходен период миналото и бъдещето биват разделени от сътресение. Почти всички загинали са от онези, които заради сляпата си привързаност към миналото не съумяват да забележат, че светът се е променил.

— Ние такова сътресение ли преживяваме?

— Всъщност, съвсем наскоро се е случило нещо извънредно драматично. Току-що получих вест, че…

— Що за събитие е това?

— Е! Това още не се е разнесло навън, но тъй като е било чуто от острото ухо на моя довереник Ватанабе Тендзо, мисля, че изглежда може да му се вярва.

— Какво е?

— Не е за вярване, но като че пътеводната звезда на Кай може най-сетне да е залязла.

— Какво?! Шинген!

— През втория месец той нападнал Микава и докато обсаждал крепостта Нода, една вечер бил застрелян. Това е, което чул Тендзо.

За миг Нобунага отвори широко очи и погледна Хидейоши право в лицето. Ако е истина, че Шинген е мъртъв, то пътят на страната много бързо ще се промени. Господарят се почувства, сякаш тигърът зад гърба му изведнъж е изчезнал и бе като потресен. Искаше да повярва на вестта, ала в същото време не успяваше. Веднага щом чу новината, усети невероятен прилив на облекчение и безподобна радост избликна в гърдите му.

— Ако е истина, то от този свят си е тръгнал един много даровит пълководец — каза Нобунага. — И отсега нататък историята е поверена в нашите ръце.

Изражението на лицето му далеч не бе толкова объркано като това на Хидейоши. Всъщност, имаше вид, сякаш току-що са му поднесли основното ястие на трапезата.

— Бил е прострелян, но още нямам представа дали е умрял веднага, от какво естество са раните му или къде е бил улучен. Чувах обаче, че когато внезапно вдигнали обсадата на крепостта Нода и се върнали в Кай, не показвали обичайния за Такеда боен дух.

— Допускам, че не са. След като вече са загубили Шинген, няма значение колко са свирепи самураите на Кай.

— Тайно получих това известие от Тендзо, докато идвах насам и веднага го пратих обратно в Кай, за да потърси потвърждение.

— Още никой в другите области ли не е чул за това?

— Нищо не показва някой да е. Родът Такеда сигурно още го пази в тайна и ще си дават вид, че Шинген е в добро здраве. Значи, ако се предприеме някаква стъпка от името на Шинген, възможността е девет от десет той да е мъртъв или поне с опасност за живота му.

Нобунага замислено кимна. Изглежда, искаше потвърждение за разказа. Изведнъж вдигна чашата със саке и въздъхна. „Помисли, че човекът има само петдесет лета…“ Но не му се танцуваше. Размислите за нечия чужда смърт го трогваха много повече от тези за неговата собствена.

— Кога се връща Тендзо?

— Трябва да си дойде до три дни.

— В крепостта Йокояма ли?

— Не, казах му да пристигне направо тук.

— Е, остани при мен дотогава.

— Възнамерявах да направя това, но по възможност бих искал да изчакам заповедите ви в някоя странноприемница в града под крепостта.

— Защо?

— Без определена причина.

— Е, тогава защо не останеш в крепостта? Прави ми за известно време компания.

— Ами…

— Що за тъпотия?! Притеснява ли те да си близо до мене?

— Не, истината е, че…

— Каква е истината?

— Оставих в тази странноприемница долу… един спътник и тъй като си помислих, че там може да му е скучно, обещах довечера да се върна.

— Този спътник жена ли е?

Нобунага бе като поразен. Чувствата, които събуди у него известието за смъртта на Шинген, бяха така далеч от грижите на Хидейоши.

— Иди довечера в странноприемницата, но утре се върни в крепостта. Може да доведеш твоя „спътник“ със себе си.