Ейджи Йошикава - Тайко

— Отсега насетне внимателно ще съблюдавам всяка от тези точки — увери Йошиаки пратеника.

С горчив израз на лицето той се обвърза с тези думи, които не излизаха от сърцето му. Този ден помоли за мир. Войниците на Нобунага се оттеглиха и мирно се завърнаха в Гифу.

Само след сто дни обаче войската на Нобунага отново обгради двореца Ниджо. И това разбира се бе, защото след първия мир Йошиаки пак се върна към старите си замисли.

Дъждовете на седмия месец самотно тракаха по големия покрив на храма Мьокаху в Ниджо. Този храм служеше за щаб на Нобунага. Откакто флотата му тръгна през езерото Бива, имаше ужасен дъжд и вятър. Това обаче само увеличи решимостта на неговите отряди. Подгизнали от вода и покрити с кал, те заобиколиха двореца на шогуна и стояха неподвижни, в очакване само на заповедта за нападение.

Никой не знаеше дали Йошиаки ще бъде екзекутиран или взет като затворник, ала съдбата му беше изцяло в техните ръце. Отрядите на Ода се чувстваха, сякаш са в клетката на свиреп звяр с благородна кръв, който се канят да погубят.

Вятърът понесе гласовете на Нобунага и Хидейоши.

— Какво ще правим? — питаше Хидейоши.

— Сега вече няма два начина — Нобунага бе твърд. — Този път няма да му прощавам.

— Но той е…

— Недей ми напомня очевидното.

— Няма ли място за още малко размисъл?

— Никакво! Съвършено не!

Залата в храма бе притъмняла от дъжда навън. Съчетанието на продължителната лятна жега и есенните дъждове доведе до толкова влажно време, че дори позлатата на Будите и едноцветните мастилени рисунки по плъзгащите се врати изглеждаха покрити с плесен.

— Не ви упреквах в прибързаност, когато помолих за още малко размисъл — продължи Хидейоши. — Но шогунът дължи положението си на Императорския двор и ние не можем да се отнесем към нещо такова с лека ръка. А и това ще даде на враждебните на вас сили повод да призоват за възмездие срещу човека, убил своя законен повелител, шогуна.

— Допускам, че си прав — отвърна Нобунага.

— За щастие Йошиаки е толкова слабоват, че макар и хванат в капан, нито ще се самоубие, нито ще излезе да се сражава. Само ще заключи портите на своя дворец и ще се надява на това ровът да продължи да се пълни с вода от сегашния дъжд.

— И какъв е планът ти?

— Нарочно да вдигнем една част от обкръжението си и да позволим на шогуна да избяга.

— Няма ли да се превърне за нас в пречка за в бъдеще? Може да стане средство за подсилване честолюбието на някоя друга област.

— Не — настоя Хидейоши, — мисля, че хората постепенно почнаха да изпитват отвращение към нрава на Йошиаки. Допускам, че даже той да бъде прогонен от столицата, ще проявят разбиране и ще бъдат доволни от справедливото ви наказание.

Тази вечер обсаждащите отвориха празнина в обкръжението и нарочно се престориха, че не им достигат войници. Вътре в двореца хората на шогуна изглежда подозираха, че това е някакъв род уловка и до полунощ още не бяха посмели да напуснат. При едно затишие на дъжда призори обаче, група конници внезапно пресече рова и побягна от столицата.

Щом казаха на Нобунага, че Йошиаки със сигурност е избягал, той се обърна към отрядите си.

— Домът е празен! Няма голяма полза да се напада празна къща, но шогунатът, траял четиринадесет поколения, сам доведе до падането си. Нападайте и надайте своите бойни викове! Това ще е погребалната песен за злото управление на шогуните Ашикага.

Дворецът Ниджо падна при първия пристъп. Почти всички служители вътре се предадоха. Дори и двамата благородници Хино и Такаока излязоха навън и поискаха прошка от Нобунага. Един мъж обаче, Мибучи Ямато, заедно с над шестдесет свои служители, се сражава непреклонно до самия край. Нито един от тях не побягна и нито един не отстъпи. Всички бяха посечени в битката и загинаха от славна самурайска смърт.

Йошиаки избяга от Киото и се загнезди в Уджи. Както винаги безразсъден, той водеше със себе си само малък отряд победени воини. Когато не след дълго частите на Нобунага обградиха неговия щаб в храма Бьодоин, шогунът се предаде без бой.

— Всички да напуснат — заповяда Нобунага.

Седна малко по-изправен и погледна право към Йошиаки.

— Предполагам, не сте забравили как някога казахте, че ме смятате за свой баща. Бе един щастлив ден, в който вие седяхте в обновения от мен за вас дворец.

Йошиаки мълчеше.

— Спомняте ли си?

— Не съм забравил, господарю Нобунага. Защо сега говорите за онова време?

— Вие сте страхливец, господарю. Не мисля да ви лишавам от живот, дори след като нещата стигнаха дотук. Защо още лъжете?