Ейджи Йошикава - Тайко

С недетска сериозност тя заяви:

— Манджу! Не говори неща, които натъжават мама! Не мислиш ли, че това за нея е ужасно? Татко там навън се бие с враговете. Нали така, мамо?

Намерил си занимание, Манджу погледна към сестра си и се хвърли върху нея, като все още размахваше стрелата.

— Глупава Чача! — извика той.

Чача скри глава с ръкава си и се мушна зад майката.

— Бъди послушен!

Като се опитваше да го развесели, Оичи взе тъпата стрела и тихо му заговори.

Изведнъж от преддверието навън се чуха тежки стъпки.

— Какво е това? На такива като Ода ли? Та те не са нищо, освен самурайчета, проправили си път нагоре от пущинаците на Овари. Нима мислиш, че ще се предам на някой като Нобунага? Родът Асаи стои далеч по-високо от тях!

Асаи Нагамаса влезе без предупреждение, следван от двамина военачалници.

Щом видя, че в тази прихлупена и зле осветена стая съпругата му е на сигурно място, той се успокои.

— Малко съм уморен — каза Нагамаса и седна, като разхлаби връзките на част от своите доспехи.

После се обърна военачалниците зад себе си:

— Както вървят нещата тази вечер, към полунощ врагът може и да предприеме нападение от всички страни. По-добре сега да отпочинем.

Докато пълководците ставаха да си тръгват, Нагамаса изпусна въздишка на облекчение. Дори по средата на битката той не забравяше, че е също и баща, и съпруг.

— Уплаши ли ви шума от пушките тази вечер, скъпа? — попита той жена си.

— Не, бяхме тук вътре и всичко беше наред — отвърна Оичи, заобиколена от децата.

— Не се ли разплакаха Манджи и Чача?

— Трябва да се гордееш с тях. Държаха се като големи.

— Наистина ли? — попита той и уморено се усмихна.

После продължи:

— Не се тревожи. Ода нападнаха ожесточено, но ние ги отблъснахме с един залп от крепостта. Дори да продължат да ни атакуват двайсет, трийсет и дори сто дни, никога няма да се предадем. Ние сме родът Асаи! Няма да отстъпим пред някой като Нобунага.

Захули Ода почти все едно, че се канеше да ги заплюе, но после изведнъж млъкна.

Светлината на лампите идеше отзад и скриваше лицето на Оичи зад сучещото от гръдта й дете. Това е малката сестра на Нобунага! Нагамаса потрепери от вълнение. Та тя дори прилича на него. Имаше бледата кожа и профила на брат си.

— Плачеш ли?

— Понякога бебето се дразни и ако млякото не идва, ме хапе за зърното.

— Нямаш мляко ли?

— Да, сега нямам.

— Това е, понеже имаш някаква скрита грижа и прекалено си отслабнала. Но ти си майка, а за майките това е истинската битка.

— Знам.

— Предполагам, смяташ ме за суров съпруг.

Като още придържаше детето към гърдите си, тя се премести по-близо до мъжа си.

— Не, не е така! За какво да ти се сърдя? Това всичко е съдба.

— Хората не може да се примиряват с нещо, просто като казват че било съдба. Животът на една самурайска съпруга е пълен с повече болка от гълтането на саби. Ако не си решена изцяло, решимостта ти въобще няма да е истинска.

— Опитвам се да стигна до такова разбиране, но мога да мисля само за това че съм майка.

— Скъпа моя, дори в деня в който се ожених за теб, аз не смятах че ще бъдеш моя завинаги. Нито пък баща ми даде позволението си да станеш същинска съпруга в рода Асаи.

— Какво?! Какво говориш?

— Във време като това човек трябва да говори истината. Миг като този никога няма да се повтори и затова сега ще ти разкрия сърцето си. Когато Нобунага те прати да станеш моя съпруга, това всъщност не беше нищо повече от един политически ход. От самото начало можех да видя какво крие той в сърцето си.

За момент млъкна.

— Дори като знаех това, обаче, между нас израсна обич, която нищо не можеше да спре. После ни се родиха четири деца. Сега ти вече не си сестра на Нобунага. Ти си моя жена и майка на децата ми. Няма да ти позволя да лееш сълзи за нашите противници. Защо тогава така слабееш и задържаш млякото, което трябва да даваш на детето ни?

Сега тя разбираше. Всичко, породено от „съдбата“, бе следствие на един политически ход. Станала е невеста по политически съображения — от самото начало Нагамаса е виждал в Нобунага човек, от когото трябва да се пази. Нобунага обаче искрено бе обичал своя зет.

Господарят на Овари вярваше, че наследникът на рода Асаи е човек с бъдеще и му се бе доверявал. С въодушевление настояваше на брака им. От самото начало обаче връзката се оказа съмнителна заради много по-отдавнашния съюз между Асаи и Асакура от Ечидзен. Съглашението им не включваше само взаимна отбрана, а и здраво ги обвързваше за приятелство и подкрепа един другиму. Асакура и Ода от години бяха врагове. Когато Нобунага нападна Сайто в Гифу, колко много му пречиха те и как помагаха на Сайто!