Ейджи Йошикава: Мусаши

Сасаки Коджиро Ганрю не се върна в света на живите. С лице към земята, той лежеше, все още стиснал сабята си. Устремът му още се долавяше. По него нямаше и следа от болка. Нищо друго, освен задоволство от добрия бой. Ни най-малък признак на съжаление.

Видът на падналата на земята кърпа накара тялото на Мусаши да потръпне. Никога в този живот, помисли си той, няма да срещне подобен противник. Изпълни го чувство на уважение и възхита. Беше благодарен на Коджиро за това, което му даде. В силата, във волята си за борба той стоеше по-високо от Мусаши. Тъкмо заради това обаче Мусаши успя да го надвие.

Кое точно направи възможна победата на Мусаши? Умения? Помощ свише? Знаейки, че не това е отговорът, Мусаши не успя да го изрази с думи. Със сигурност беше нещо по-важно от сила или божи промисъл.

Коджиро се довери на силата и уменията си. Мусаши повярва в силата на духа. И това бе единствената разлика между двамата.

Мусаши тихо извървя десетте крачки до Коджиро и коленичи край тялото му. Постави лявата си ръка до ноздрите и долови съвсем слабото му дишане.

„При добро лечение, той би могъл да се възстанови“, помисли си Мусаши. Щеше му се да повярва, че най-достойният от всички противници, с които се беше срещал, ще бъде спасен.

Но битката свърши. Време беше да тръгва.

— Сбогом — каза той първо на Коджиро, после — на седналите по местата си служители.

И като се поклони доземи, слезе към брега и скочи в лодката. По дървената му сабя нямаше нито капчица кръв.

Малката лодка се плъзна по вълните. Кой можеше да каже накъде? Не се знаеше дали поддръжниците на Ганрю, събрани на Хикоджима, няма да поискат да отмъстят за него.

Докато са живи, хората не могат да забравят любовта и омразата си. С течение на времето чувствата на вълни прииждат и отминават. Докато е жив Мусаши, щеше да има хора, които да негодуват от победата му и да го упрекват за поведението му в този ден. Говореше се, че избягал, защото се изплашил от отмъщение. Бил объркан. Не поискал дори с един последен милостив удар да отнеме живота на противника си.

В света вечно ще се чува плясъкът на вълните.

Рибките се оставят тези вълни да ги носят, танцуват и се радват. Но кой познава сърцето на толкова бездънното море? Кой може да познае дълбините му?

© 1971 Ейджи Йошикава

© 1998 Георги Парпулов, превод от английски

1971

Сканиране: Galimundi, 2009 г.

Разпознаване и редакция: Dave, 2010 г.

Издание:

Ейджи Йошикава. Мусаши

ИК „Вузев“ — „Архонт-В“, 1998

Илюстрация на корица: Норийоши Ораи

Редактор: Владимир Зарков

ISBN 954–422–036–4

Първо издание на японски език: Фумико Йошикава, 1971

Първо издание на английски език: „Коданша Интернешънъл“, 1981

На български език романът „Мусаши“ се издава по споразумение с „Коданша Интернешънъл“.

Преводът е осъществен от английски език по препоръка на „Коданша Интернешънъл“.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14974]

Последна редакция: 2010-01-15 16:00:00

Вж. Миямото Мусаши. Го Рин Но Шо. Ръкопис на петте пръстена. Прев. от японски и бележки — Орлин Крумов. Изд. „Хелиопол-Езотерик“. — Бел.прев.

Едвин Райшауер с роден в Япония през 1910 г. Бил с професор в Харвардския университет и почетен професор до смъртта си през 1990 г. От 1961 до 1966 г. е посланик на Съединените щати в Япония и става един от най-известните познавачи на страната. Между многобройните му трудове са „Япония. Историята на една нация“ и „Японците“.

Тории — боядисани в червено ритуални порти, които са разположени в предната част на шинтоистките храмове. — Бел.Dave

Японска камелия — Бел.Dave