Ейджи Йошикава: Мусаши

Без да продума, Сасуке спря поглед върху един висок, самотен бор. Под него вятърът си играеше с някакво яркочервено наметало.

Сасуке понечи да го покаже на Мусаши, но осъзна, че той вече е видял своя противник. С поглед, взрян в Ганрю, Мусаши извади от обито си една червеникавокафява кърпа, сгъна я на четири по дължина и я уви около развятата си от вятъра коса. После премести своя къс меч отпред в обито. Изтегли дългата сабя, постави я на дъното на лодката и я покри с една тръстикова рогозка. В дясната си ръка носеше дървения меч, който беше направил преди малко от счупеното гребло.

— Това ще е предостатъчно — каза той на Сасуке.

Пред тях оставаха около двеста стъпки вода. Сасуке направи няколко плавни маха с веслото. Лодката се плъзна напред и заседна в плитчината. При движението килът потрепери.

В този миг Мусаши, с подвити нагоре краища на хакама, леко скочи във водата. Толкова леко, че почти не се чу плисък. Бързо се отправи към брега. Дървеният му меч цепеше пяната.

Пет стъпки. Десет. Сасуке, оставил веслото, гледаше в недоумение. Не знаеше къде се намира, нито какво прави.

Ганрю се отдели от бора и се плъзна надолу подобно на развято червено знаме. Излъсканата му ножница проблесна на слънцето.

Тя заприлича на Сасуке на опашка на сребърна лисица.

„Побързайте!“

Думата проблесна в мозъка му, но Ганрю вече беше нагазил във водата. Сасуке, сигурен, че с Мусаши е свършено, не можеше да гледа повече. Настръхнал и разтреперан, легна ничком в лодката, скрил лице, сякаш той е този, който само след миг може да бъде разсечен на две.

— Мусаши!

Ганрю се закова здраво на място, решен да не помръдва.

Мусаши се спря и остана неподвижен, изложил тялото си на вятъра и стъпил във водата. По лицето му леко заигра усмивка.

— Коджиро — спокойно каза той. В очите му се четеше нечовешка свирепост. Някаква сила, която напира толкова неудържимо, че излага Коджиро на смъртна опасност. Вълните миеха дървената му сабя.

Очите на Ганрю мятаха огън. Зениците му кръвожадно пламтяха и мятаха искри, дирещи мъст и унищожение.

— Мусаши!

Никакъв отговор.

— Мусаши!

В далечината морето зловещо тътнеше. Приливът се плискаше и шумеше в краката им.

— Пак закъсняваш, така ли? На това ли си научен? Доста малодушна хитрост, според мен. Идваш два часа след уговореното време. Бях тук точно в осем, както обещах. Чаках те.

Мусаши не отвърна.

— Същото направи и в Ичиджоджи, а преди това и в Ренгеоин. Явно тактиката ти е да изкарваш противника си от равновесие, като съзнателно го караш да чака. Но тази хитрост не минава при Ганрю. А сега се приготви и излез достойно насреща ми, за да не станеш за смях на бъдещите поколения. Ела и се бий, Мусаши!

Краят на ножницата му се повдигна, докато изваждаше „Дългия прът“. С лявата си ръка той я откачи от пояса и я захвърли във водата.

Мусаши изчака точно, колкото една вълна да се блъсне в рифа и да се върне обратно и после със спокоен глас каза:

— Ти загуби, Коджиро.

— Какво?

Това извади Ганрю от равновесие.

— Двубоят свърши. Казах, че ти загуби.

— Не разбирам за какво говориш!

— Ако щеше да спечелиш, нямаше да захвърлиш ножницата си. Заедно с нея ти захвърли своето бъдеще, живота си.

— Това са само думи! Глупости!

— Много лошо, Коджиро. Готов ли си да загубиш? Искаш ли да свършим бързо?

— Хайде… хайде, копеле такова!

— Х-о-о-о! — викът на Мусаши и шумът на вълните се извисиха едновременно.

Стъпил във водата с „Дългия прът“ високо над главата си, Ганрю се озова точно пред Мусаши. Този отскочи към брега вляво от него и движението му очерта ивица бяла пяна. Ганрю го последва.

Мусаши излезе от водата и стъпи на пясъка в същия миг, в който сабята на Ганрю заедно с цялото му тяло профуча покрай него като хвърчаща риба. Мусаши усети, че „Дългия прът“ на Ганрю се приближава към него, точно когато тялото му завършваше движението, с което излезе от водата. Той леко се наклони напред.

Държеше дървената си сабя с две ръце, изтеглена назад вляво така, че оставаше отчасти скрита от погледа на неговия противник. Доволен от позицията си, той тихичко изсумтя. Чу се едва доловим шум, който облъхна лицето на Ганрю. „Дългият прът“ сякаш се канеше да нанесе удар отдолу, но само се заклати леко и след това спря. На десет стъпки от Мусаши, Ганрю промени положението си, като отскочи пъргаво вдясно.

Двамата се погледнаха. Мусаши, на две-три крачки от водата, беше с гръб към морето. Ганрю стоеше срещу него с високо вдигната над главата сабя.