Опитали виното, не им харесало, дръпнали се. Ама къде да се дянат, като ги мъчела жажда?
Постояли, погледали, не издържали, отново се приближили и запили вино. Пили, пили, напили се всичките и се тръшнали на земята.
— Сега иди да поработиш с меча — казал конят, — отрежи им зъбите.
Каквото могли — взели, останалото струпали на купчина, за да го откарат следващия път докарали слонова кост. Царедворците се слисали.
— Не загина там, върна се!
А момъкът забивал златни гвоздеи, градял двореца. Царят се радвал, а царедворците дошли и казали:
— Ама че юнак сте намерили! Та това какво е! Той може да хване птица-царица, да я сложи в златна клетка и да я закачи на стената на двореца; цял свят ще има да се чуди на пеенето й.
Царят извикал момъка и му рекъл:
— Донеси ми птица-царица.
— Дайте ми да помисля до утре — казал момъкът.
Отишъл при коня.
— Царят заповядва да донесе птица-царица.
— Добре — отвърнал конят, — нека даде девет мяха просо, всеки по тридесет крини, — ще му донесем и птица-царица.
Царят дал просо.
Тръгнали към чуждите страни.
Пътували, пътували — видели една планина, в планината безброй птици. Чуруликали, пеели! Звънко и гласовито. Конят рекъл:
— Сега легни и се засипи с просо. Птиците ще се струпат, а птица-царица ще кацне отгоре, над сърцето ти. Знай, щом птица-царица те клъвне веднъж, дваж, триж — веднага я хващай, че после не можеш я улови.
Момъкът легнал, засипал се с просо.
Долетяла птица-царица, долетели след нея другите птици, зачуруликали, запели — звънко и гласовито.
Кацнали, закълвали.
Птица-царица клъвнала веднъж, дваж, а щом клъвнала трети път, момъкът веднага я хванал и скочил на крака. Птиците се нахвърлили върху него, закълвали го, заудряли го с крила, започнали да го дращят с нокти, без малко да го разкъсат, горкия. Ала конят налетял, разпъдил всички птици, метнал на гърба си момъка и птица-царица и отлетял.
Пристигнали, донесли птица-царица.
Царедворците се сащисали — и това успя, жив се върна!
Отишли и доложили на царя:
— Щом е такъв юнак, накарайте го да ви доведе за жена хубавицата от далечната страна Нигозетия.
Царят повикал момъка и му казал:
— Доведи ми за жена хубавицата от далечната страна Нигозетия.
Момъкът отишъл при коня, разказал му.
Конят се замислил:
— Тази работа не е лесна. И ето къде е пречката. На хубавицата от Нигозетия служи една кобила — сестра ми. Тя е по-силна и по-бърза от мен. Страхувам се, че няма да се справим с нея. Ама няма какво да се прави — да вървим. Само че знай — хубавицата живее в един замък, вратата му на изток е отворена, а на запад — затворена. Там, пред вратите, са вързани една коза и един вълк. Пред козата има кокал, а пред вълка — купчина сено. И сестра ми — кобилата — също стои там на стража. Ти затвори източната врата, отвори западната, на козата хвърли сеното, на вълка — кокала, аз пък ще се заема със сестра си — кобилата. А хубавицата се намира в замъка, разпуснала дългата си, предълга коса; щом влезеш — усучи по-бързо косата й на ръката си, ако успееш — тя е твоя, ако не — ще ни затрие.
Пристигнали. Момъкът грабнал кокала от козата — хвърлил го на вълка, а на козата дал сеното, отворил западната врата, втурнал се към замъка, затворил източната врата, затирил се при хубавицата и за миг усукал косата й на ръката си.
Хубавицата завикала:
— Източна врата, спасявай ме!
— Едва дочаках, затвориха ми най-сетне ключалките, дадоха на пантите ми да си починат, пак ли да се отварям? — отвърнала източната врата.
— Западна врата, спасявай ме!
— Едва дочаках, отвориха ме най-сетне, дадоха ми да си проветря пантите, пак ли да се затварям? — казала западната врата.
— Козичке, спасявай ме!
— Едва дочаках сено! Няма да го оставя!
— Вълчо, отърви ме!
— За пръв път ми хвърлиха кокал — рекъл вълкът, — да не би да го зарежа!
Хубавицата викнала на кобилата:
— Избави ме, моя вярна кобилке!
— Аз и с брат си не мога да се справя, до това ли ми е сега — обадила се кобилата.
Така момъкът победил хубавицата от страната Нигозетия и я повел към царя. Пристигнали. Хубавицата казала:
— Няма да се покажа на царя, докато не ми сложат голяма вана, цялата от мрамор, и не я напълнят с вряло мляко — да се окъпя.
Сложили вана, напълнили я с вряло мляко.
— Нека заповяда царят — казала хубавицата.
Царят дошъл.
— Моля, окъпете се вие най-напред — рекла му тя.
Царят се приближил до ваната да погледне, а хубавицата — като го блъснала! Паднал царят в горещото мляко и се сварил.
Читать дальше