Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Избягаха, направиха прехода — Хаягри посочи празния екран.

— Направиха прехода — послушно повтори принцът с безразличие и се залови старателно да чопли ноктите си.

— Така стана по-добре, Ваше височество — Хаягри го гледаше втренчено. — Може вече да се прибираме в къщи.

— Ще се приберем в къщи — вяло каза Иргут и тръгна с неуверени крачки към изхода.

В ума му се мержелееше обратният път за двореца — ясна и желана цел, за разлика от сгъстяващия се около нея мрак. Смътно го глождеше нещо, което се опитваше да изплува от мътилката, но засега не успяваше. Свързано беше с баща му, крал Аргам, и със сигурност беше неприятно, но моментът да го осмисли беше още далече. Принцът тръсна глава и изпадна в предишното си спокойно неведение.

— Точно на това място ли трябваше да ни изведат заложените параметри? — попита Синд, когато след скока се озоваха в район, чиито съзвездия не можа да разпознае изобщо.

— Не разбирам навигацията чак в такива тънкости — каза Кокорл, — но имам чувството, че в последния момент настъпи някаква непредвидена промяна. Лошото е, че може би отидохме не там, където трябва, и не знаем каква е причината.

— Хубавото пък е, че тогава и преследвачите не могат да ни намерят.

Тарасу, която се беше свила в креслото си, изохка и отвори очи.

— Чувствам се отвратително — каза тя. — Все едно съм се разпаднала на части. Нямам голям опит в космоса, но когато идвахме към Ромиа, понесох тези премествания по-добре.

— Тогава не си била ранена — обади се Синд. — Обаче в интерес на истината и аз се чувствам зле, а имам много преходи зад гърба си. Кокорл, ти ли определи курса, който следваме в момента?

— Нямах тази възможност. Искаш да го променим ли?

— Доколкото виждам, насочили сме се към близката звездна система, а това ни устройва напълно. Само не разбирам как след промяната, за която ти спомена, курсът ни е оптимален и в тези условия.

— Случват се и по-изумителни съвпадения, предполагам — каза Кокорл.

— Сега може да останем на автопилот и да си починем в каютите. Имаме нужда от сън, но някой трябва да остане буден през това време.

— Аз се чувствам горе-долу нормално и ще дежуря, докато се възстановите — предложи джорхът. — Ще си почивам после и то доста по-дълго от вас, за да пропусна болките, които ще ме нападнат.

— Ами онзи човек, така ли ще го оставим да броди наоколо и да прави, каквото му скимне? — попита разтревожено момичето.

— Той е легнал и изглежда заспал — кимна Синд към един от екраните.

— Може ли да блокираме люка на каютата му?

— При него едва ли ще има ефект от тази мярка, щом стана от седалката при включено N-Х поле — уморено каза Синд. — Предлагам да го забравим засега, не изглежда агресивен и нещо ми подсказва, че така наречените му „концентрации“ са продължителни. Кокорл ще ни събуди, ако стане нещо.

— Не се безпокойте, ще го наблюдавам непрекъснато — джорхът се намести в креслото.

— Всяко зло си има и добрите страни — усмихна му се Тарасу. — Тези седалки са конструирани за хора, нямаше как да седиш така удобно, ако опашката ти не беше откъсната.

— Моля те! — изскимтя Кокорл. — Не бих се поколебал да изтърбуша някоя и друга седалка, ако си бях цял, както се полага.

— Извинявай — каза момичето. — Опитвах се само да те разведря, но явно сбърках.

— Оценявам усилията ти и ще ти бъда признателен, ако ме развеселиш с някоя голяма пържола за компания при самотното ми бдение — облиза се Кокорл. — Не помня откога не съм ял.

— Пържоли не мога да обещая, но ще погледна какво има. Ако намеря нещо вкусно, ще ти донеса — каза тя и излезе.

— Изтормозеният ми стомах вече е склонен и на недотам вкусни неща, стига да са в голямо количество — извика джорхът след нея.

Тя не обърна внимание на автомата за синтетизирана храна в кухненския блок, защото не беше използвала такъв досега. Обикновеният хладилен шкаф, чието съдържание изследва, беше зареден с готови ястия в херметически затворени опаковки. Изглеждаха добре и се нуждаеха само от притопляне. След малко от лъчевата фурна се разнесе приятна миризма на печено месо с подправки и придаде на чистата, подтискащо функционална кухня-трапезария уюта на жилище. Синд надникна при нея и установи, че е гладен. Занесоха подноса на Кокорл и след като всички се нахраниха, показа на момичето каютата, в която щяха да спят. Беше я избрал в близост до командната зала.

— За предпочитане е да не оставаме сами и изолирани, докато почиваме, особено ти — каза той. — Безопасността в случая е водещо съображение пред моралната и естетическа страна на въпроса. Най-спокоен и доволен щях да бъда, ако имаше начин да спим в командната кабина, но креслата не са пригодени и удобни за това.