Снежана Неделчева - Звездата Аиел

Непознатият продължаваше да лежи, както преди, но се размърда, когато усети присъствието им в стаята.

— Аз съм Синд Кар — Имперски служител, а това е принцеса Тарасу от Хонстел. Бихме искали да знаем, кой сте вие — крайно миролюбиво го попита Синд, докато Тарасу беше насочила към него бластера със здравата си ръка.

— Кръстили са ме Тарик, но отдавна не се наричам така — спокойно отговори той. — Името ми сега е Азман, вречен на Вечната светлина, Посветен вед от шести кръг. Приключих цикъла си на обучение и се завръщам у дома, в Каскот, като начало в търсенето на пътя към следващия цикъл.

— Шести кръг! — повтори Синд с респект. — Не съм срещал досега вед, стигнал толкова високо в Посвещаването си. Струва ми се, че ви остават само три кръга… Азман?

— Само три, но необятни като космоса в сравнение с прашинката на отминатите шест — поясни Азман и се изправи. — Вероятно няма да ми стигне целият живот, за да премина един от тях.

Бластерът в ръцете на Тарасу трепна и тя се прицели в челото му, точно под сребърния обръч.

— Бих ви посъветвал да не си играете с това нещо без нужда — обърна се той към нея.

— Не се доближавайте към нас, върнете се обратно! — тя го гледаше с неприязън.

— Примитивното, сеещо смърт оръжие не е за изящните ви ръце — тихо каза младежът.

Бластерът се измъкна от пръстите й и падна на пода с глух звук. После запълзя към ъгъла като издърпан с невидимо въже. Когато го доближи, се издигна във въздуха и се пъхна в отвора на бокса за отпадъци под смаяния й поглед.

— Така вече е по-добре — той се усмихна за пръв път и мрачното му вглъбено лице стана почти красиво.

Тя го погледна объркана и отстъпи назад, докато гърбът й опря в стената. Синд беше учуден, но не и изплашен.

— Сега си вървете в мир — ведът повдигна ръце с обърнати нагоре длани. — Чувствам се въодушевен от присъствието ви на кораба, въпреки че би трябвало да е обратното. Много близо съм до отговора в „Саттвадхара“.

Усмивката му се стопи и си личеше, че вече не ги вижда, потънал във вътрешните си изживявания. Двамата се измъкнаха в коридора и се спогледаха, когато вратата се затвори зад тях.

— Какъв е този? — Тарасу сниши гласа си. — Видя ли как ме обезоръжи, без да ме докосне? Май не се впечатлява, че екипажът му го няма и сме го закарали на място, което не знаем къде се намира.

— Такъв като него не съм виждал. Мислех, че приказките за горните кръгове са умишлено разпространявани измислици, съзнателна заблуда за поддържане на вярата сред привържениците на култа.

— Култ ли?

— Не си ли чувала за търсещите изцеление болни и поклонниците, отишли да зърнат Арката на Небесното сияние и да станат ученици, ако могат да минат през нея?

— На Хонстел само чужденците използват космически кораби и летят извън планетата — поклати глава тя. — Както и малко на брой благородници, изпратени от баща ми крал Алатрис.

— Поклонниците на Култа на Светлината, както и Посветените се стичат на Сабха, където се намира Арката. Тази планета е далече от вашата, но е чудно, че не си чула нищо. Там хората ходят с надеждата да се отърват от тежките си и неизлечими болести.

— Оздравяват ли? — попита момичето.

— Колкото и да е чудно, да — поне повечето. Може би им помага вярата, че това е възможно. Посветените пък искат да преминат в горен кръг на Познанието. Каквито и да са причините, напливът там е неизмеримо по-голям от този към Дар, Хагна, Ромиа и други туристически планети-курорт. Още повече, че не всеки може да отиде на Сабха и това е най-интригуващото. Самият аз не можах да го направя.

— Защо? — учуди се Тарасу.

— Има космическо течение, слънчев вятър или нещо подобно с неизвестен произход. Някои кораби кацат безпрепятствено, други биват ответи далече от Сабха. За това съществува легенда — магическите сили, охраняващи Арката, отблъсват и спират недостойните, враговете на култа — изобщо тези, които не им харесат по някаква причина.

— Много интересно!

— Не мислех така, когато всичките ми опити да се приближа завършиха плачевно, а моят кораб беше оборудван с най-съвършената техника, която може да се намери в Империята.

— Като се замисля и около теб има доста странни неща — стрелна го с поглед момичето.

— Ще има време да ти разкажа, ако не определим местоположението си като база за следващия скок и продължим да се влачим с тази скорост. Искаш ли да чуеш за култа?

— Да, продължавай!

— Като служител на Императора имам достъп до информацията от хората, връщащи се от Сабха. Това са предимно излекувани поклонници и има само неколцина Посветени — първи, втори и трети кръг, провалили се по техните думи. Те бяха изгубили надежда да увеличат своята степен на Познанието и може би затова постепенно губеха и способностите си. Някои от тях сигурно вече няма да могат дори да се приближат дотам, теченията ще ги спрат.