Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Отидох там по Ваша заръка, учителю, във връзка с ремонта на трапезарията и не можах да се преборя с непростимото желание да разбера как е той. Нямам извинение, защото напълно съзнавах тежестта на провинението си, докато го извършвах.

— Много добре — каза Старейшината. — За миг допуснах, че ще ме излъжеш в свое оправдание и съм доволен, че не стана така. Можех да ти повярвам, че си попаднал по случайност в детските спални помещения, но ти си Кори и избра да кажеш истината. Всички правят грешки, ние също, но сме длъжни да ги преодоляваме и да се учим от тях, за да ги избягваме в бъдеще. Показа ли ти някой детето?

— Не, учителю. Влязох сам и го познах веднага, защото прилича на Временната ми съпруга Сума — като се поколеба, Фу попита с дрезгав глас. — Има ли някаква възможност да изложа молбата си за трето дете в Храма на Лъчезарната?

— Това право е отказано на теб — поклати глава Ли. — Ти вече нямаш дом и Временна съпруга. Домът на Сянката е тук.

В очите на Фу за пръв път от началото на разговора проблеснаха искри и той се размърда.

— Учителю, разбрах, че всички отговарят на въпросите ми. Тези, които смятам да задам сега на самия Водач на Братството, могат ли да получат отговор?

— Слушам въпросите ти. — Старецът запали още едно снопче пръчици. — В замяна на задължението да носиш бремето на властта, получаваш цялата истина, която ти се полага да научиш, за да го направиш по-добре. Ти си знаел, че трябва да се откажеш от много неща, още когато си прекрачил прага на Стената около Свещения хълм, но си искал повече от всичко друго да станеш хорай. Можел си да отидеш от Дома в някой от градовете долу — изборът е бил твой.

— Наистина исках да бъда воин или жрец на Нитара и тогава ми се струваше, че е лесно да пренебрегна всичко друго за тази цел. Не съм променил мнението си и бих направил пак същото, ако трябваше да избирам. Сега се чувствам обаче в по-различно от обичайното ми състояние, когато си помисля, че Сума може би ще стане четвърта или пета жена на някой обикновен воин от поселищата под Хълма.

— И това е било предопределено, когато си решил да останеш тук, въпреки че тогава не си разбирал напълно какво означава. Само в едно грешиш — Сума няма да бъде дори официална съпруга на никого. Временната съпруга на Кори трябва да умре, след като той встъпи в правата си. Когато излезеш оттук със знака си, тя все едно е мъртва. До изгрева на Сарис ще бъде наистина така.

— Вече не знам дали не бих предпочел да бъде жива някъде в градовете, ако зависеше от мен — раменете на Фу се отпуснаха.

— Точно затова законите са категорични. Обичаят се отнася за всички съветници, както и за Старейшината, най вече за него. Кожата ти ще зарасне бързо, докато остане само белегът — старецът посочи разраненото му и подпухнало чело, — но раните от същността на властта, макар и невидими, са дълбоки и никога не зарасват напълно.

— Вече започвам да разбирам това, учителю — отпаднало каза Фу.

— Съветът ни чака, за да види знака на Кори и да те приветства — изправи се Старейшината. — Да вървим!

— Поздрав на всички вас! — учтиво каза Кокорл, като се прозя и се разположи от лявата страна на Синд. — Не съм изпуснал нищо важно, надявам се.

— Изминаха ли вече четиридесетте стандартни часа? — учуди се Тарасу — Нямаше какво да правим, особено аз, и сме спали на смени почти колкото теб. Струва ми се, че ти си тръгна преди малко.

— Точно петдесет и три часа, откакто излязох оттук — уточни Кокорл, след като погледна таймера. — Бил съм по-зле, отколкото предполагах, но май изобщо не съм ви липсвал. Виждам, че сте намерили обитаема планета и сте се насочили към нея.

Последната констатация се отнасяше до зеленобелия диск, запълващ предния екран.

— Нямаме заслуги за това — каза Синд. — Курсът на кораба ни доведе насам. В интерес на истината, когато се опитах да го променя, не успях. Движим се към планетата като хвърлен камък и разликата между нас и креслата е, че може да ни се удаде възможност да си изберем поне мястото за приземяване.

— Не е много — съгласи се Кокорл. — Материкът е само един, в екваториалната област, въпреки че е обширен. Ами ако разумните форми на живот тук са във водата?

— Ще ми бъде неприятно да съм първият, натъкнал се на водна цивилизация, точно когато се нуждая от себеподобни — каза Синд. — Изпратих сонда и след малко ще видим сами.

Разузнавателният апарат навлезе в атмосферата и предаде изображение на купчина пухкави бели облаци, анализът показа състав на въздуха в допустимия за човешките жизнени процеси диапазон. Гравитацията и излъчването на близката звезда също бяха в тези рамки. Микробиологичната защита беше задължителна и свързаната с бордовия компютър лаборатория в медицинския възел имаше готовност да приготви имунни препарати на базата на информацията, получена от сондата.