Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Намалявам скоростта и ще я спусна да вземе проби от водата и почвата — обади се Синд. — Северозападният край на материка е скалист и ненаселен, не е зле да кацнем там.

— Няма белези на развита цивилизация — каза Кокорл. — Съществата тук, дори и да са разумни, са още в стадия на дивачеството.

— Надеждата да ремонтираме кораба с външна помощ отпада — съгласи се Синд. — Изборът ни не е голям — може да се спуснем долу или да си останем на орбита. Корабът е неуправляем и сме хванати в капан, а при това положение предпочитам земя под краката си. Видях едно подходящо за кацане плато, там няма на кого да направим впечатление и ще сме сигурни, че няма да ни нападнат. Туземците едва ли са опасни за нас, но контактите с друга цивилизация са нежелателни на първо време.

— Индустриална дейност липсва даже в зародиш — обади се джорхът, — оръжията им в най-добрия случай са каменни.

Базалтовият и гранитен строеж на шелфа в северния край на материка беше надежден, имаше слаби тектонични движения. Скалистите възвишения, в които се разбиваха огромните тъмнозелени вълни на прибоя, предлагаха доста на брой равни и удобни площадки за „Хаврия“. Океанът гъмжеше от водорасли, създания подобни на риби, главоноги и ракообразни с най-различни размери. Те служеха за храна на гнездящите по брега птици, някои от които достигаха почти човешка големина. С оскъдната растителност, извоювала си място в камънаците, се препитаваха няколко вида гризачи и по-едри бозайници. В близост до крайбрежието нямаше разумни форми на живот, затова избраха едно от обширните равни пространства там. Откъм сушата го обграждаха натрупани една върху друга скали, а в другия си край теренът се спускаше плавно към океана и оформяше песъчлив залив. Тук укротените вълни се плискаха кротко, а отблясъци от слънчевите лъчи играеха в прозрачната вода.

— Несравнимо по-добре е, отколкото да летим из космоса, докато се задушим — каза Тарасу, след като „Хаврия“ кацна на избраното място, изключиха двигателите и дочуха шума на заобикалящия ги непознат свят. — Чувствам се засега като у дома. На Хонстел има доста заливи, подобни на този, само птиците са прекалено едри.

— Добре дошли на Тарис-1 тогава — обърна се Синд към нея. — На звездните карти ще бъде отбелязана с твоето име, ако изобщо се върнем някога.

— Това предполага, че ще има и Тарис-2, 3 и така нататък — отбеляза джорхът. — Има ли основания да мислиш подобно нещо?

— Никакви, но ми се иска това да не е последната планета, на която кацам. Редът и номерацията действат успокоително.

Радостта на момичето беше неподправена, но Синд не я споделяше. Кокорл също не изглеждаше възхитен да слуша приспивния плясък на вълните и крясъците на кръжащите над тях пернати.

— Запасите от храна ще ни стигнат за около десет денонощия при пестеливо използване — каза Синд. — „Хаврия“ не е била подготвена да извърши продължителен рейс, но за наш късмет синтезаторът е нов и в изправност. За да го зареждаме и използваме, трябва да проверим кое от местната флора е годно със състава си да поддържа нашата обмяна на веществата.

— Бих предпочел някои представители на фауната — Кокорл проследи с интерес полета на средноголяма и тлъста на вид птица. — Е, поне за разнообразие от време на време. Синтетичните каши може да са хранителни, но не е същото.

— Ще се заемем с този въпрос, докато все още имаме храна — каза Синд.

— Тръгваме ли? — Тарасу беше пропуснала изцяло последния разговор.

— След като включа защитния купол около кораба и се имунизираме в лабораторията, ще излезем, на първо време със скафандри — отговори Синд и погледна замислен Кокорл.

— За мен едва ли ще се намери нещо, освен въздушен филтър — каза джорхът, — но и той няма да ми трябва. Струва ми се, че ще мъкнете тези неудобни съоръжения без нужда. Тук не е откритият космос все пак, а въздухът е повече от приличен.

— Ще използваме облекчения им вариант. Така гласят инструкциите, в случай че излизаме от купола. Това е неизследвана планета, колкото и нормално да изглежда. И е първата подобна, която виждам през живота си — добави Синд тихо.

Вариантът на скафандрите за минимална безопасност беше предназначен за работа на планети с поносими за човек температурни разлики. Представляваше удобен гащеризон — тънък, но непробиваем — с въздушна система и енергийно захранване, осигуряващи десетчасов режим на действие. Шлемът също беше малък и прибран, снабден с широкообхватен блок за връзка и лингвотранслатор, настроен на честотата за директна връзка със съответния сектор на бордовия компютър. Движенията на Тарасу не загубиха изяществото си, след като го облече. Кокорл беше сложил само лек предпазен филтър, обхващащ очите, ноздрите и муцуната му. Синд използва три стандартни човешки маски и цялата си изобретателност, докато ги приспособи към особеностите на конструкцията му. Джорхът пухтеше шумно и обяви, че при първа възможност ще захвърли всичко това.