Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Един от нас задължително трябва да остане в кораба — каза Синд. — Редно е това да бъде Тарасу, но ще направим изключение при условие, че тя ще стои под купола. Не трябва да го напускате едновременно и Кокорл да не се отдалечава извън обсега на видимост. Ще носите оръжие, а ако връзката ми с вас прекъсне по някаква причина, започваме веднага да действаме според инструкциите. Не можем да си позволим обичайните спасителни операции, защото сме малко на брой. Щом нямате връзка, се връщате в кораба незабавно !

— Ясно, но защо ми даваш това нещо? — Кокорл подхвърли бластера в лапата си. — Предполагам, че има модели, които вършат по-добра работа от струите ми, но този определено не е от тях.

— Забрави изобщо за струите, освен ако не искаш да си подпалиш маската.

— Наистина! — джорхът изскърца със зъби. — Ето още една основателна причина да я махна по-бързо.

— Засега ще спазваме правилата за безопасност, ще излезе само Кокорл. Хвани колкото можеш птици, бозайници и водни животни, събери яйца и растения. Ето ти чанта за образците, удължил съм ремъците й по твоя мярка.

Джорхът закачи раницата с множество отделения, която му подаде Синд, и тръгна към шлюза пред момичето.

— Всичко това в рамките на един стандартен час и се прибирате — извика Синд след тях.

— Аз няма ли да излизам извън купола? — обади се момичето.

— Когато се върне Кокорл, ако всичко е наред, може да си измиеш ръцете в морето, образно казано. Намокряш си ботушите и ръкавиците и се връщаш обратно, има време за разходки.

Синд седна пред пулта, а двамата тръгнаха надолу по брега към проблясващите контури на временния отвор. Тарасу спря там, Кокорл се измъкна навън и се огледа, а куполът възстанови прозрачната си цялост. Джорхът зацапа в плитчините, наведе се и Синд увеличи образа, за да види какво прави, точно когато той се изправи и напъха в чантата мятащата се риба. Повтори процедурата доста пъти и запълни част от отделенията, като ги затваряше грижливо. Вече беше насъбрал колекция от различни видове риби и покрити с твърди костени плочки ракообразни. Доволен, той закопча чантата, разпери криле и с нисък полет се насочи към скалите, където морските птици мътеха в гнездата си. Там излезе от полезрението му, скрит от каменните струпвания, но се виждаше от мястото на Тарасу и Синд превключи на образа от миниатюрния предавател в шлема й. Картината танцуваше, защото тя се навеждаше да събира черупките, разпръснати наоколо. Нареди й да седне на пясъка и по възможност да не движи главата си, което тя изпълни с неохота.

Нищо особено не се случи в остатъка от часа. Кокорл се щураше, късайки трева, храсти и листа от изкорубените дървета, забили кривите си възлести корени във всеки процеп. Раницата ставаше все по-издута, а джорхът затършува в гнездата. Птиците се виеха около него, без да се вълнуват особено, с изключение на тези, чиито яйца обираше. От време на време докопваше някоя от тях, извиваше й врата и я слагаше в чантата. Беше взел задачата си много присърце и Синд се свърза с него, за да му напомни, че трябва да се връща. Джорхът сграбчи мимоходом една от великанските птици, която го клъвна и тромаво се опита да избяга. Тъй като вече нямаше място в отделенията, а и те не биха я побрали, той долетя, като я държеше в лапите си. Синд активира входа и насочи вниманието си към Тарасу, която изтича към водата. Къпането в скафандър не спада към незабравимите удоволствия, затова тя се прибра с охладен възторг.

Приготвиха от всичко донесено микроскопски препарати за изследване. Освен птиците, Кокорл беше хванал едно дребно животно с кафява козина, дълга гола опашка и извити, стърчащи от муцуната предни зъби. Той заяви, че няма да го яде, каквото и да покаже анализът му и прибра всички образци в хладилния шкаф, като с особено удоволствие нареди птиците. Изследваната растителна маса съдържаше изискваните от синтезатора основни съставки с изключение на някои, необходими в незначителни количества, които щяха да добавят във вид на химикали. За радост на Кокорл, птиците бяха годни за пряка консумация, както и гризачът, но последното съобщение той прие по-скоро като научен, отколкото като гастрономически факт. Рибите и подобните на фуния ракообразни също можеха да се ядат.

— Защо трябва да носим филтри, след като пробите на сондата не показват нищо опасно в атмосферата? — попита джорхът, когато се увери, че препитанието му е осигурено.

— Все още не познаваме добре биосферата на тази планета. Някои от видовете може да са развили специални защитни механизми, като да кажем изхвърляне срещу нападателя на отрови, действащи при вдишване. Скафандрите ще ни предпазват и срещу обикновени ухапвания. Видя ли какви яки клюнове имат големите птици? Като прибавим тежестта им, при нападение от въздуха биха ни причинили опасни наранявания.