Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— При селекцията наставниците не са се интересували от чистия им хорайски произход. Това са просто най-добрите от всички момчета в Наар на тази възраст, защото починалото дете е било от мъжки пол.

— Всички момчета!? — Фу не повиши тон, но слисаният израз, с който го произнесе, беше равносилен на възклицание. — Старейшината на Мит знае ли, че има възможвост няколко от питомците, които ще се възпитават в техния Дом, да се окажат без капка хорайска кръв? Може би дори… селяни?

— Като пренебрегна обидата в този въпрос, ще отговоря, че му е известно. Не бих могъл да измамя нашия брат, Старейшината Тоан от Мит. Същото се отнася и за Старейшината Фен от Хай, чиито питомци ще станат Деца на Наар, а после и хораи, с които ще се гордеем, след като приключат обучението си във Възпитателния ни Дом.

— Учителю, ако съм разбрал добре и това се прави отдавна… тогава някои от нас не са истински хораи! — Фу беше объркан и потресен, дори не можеше да го прикрие.

— Разбира се, но нека съсредоточим вниманието си върху подбора — Ли отпи от поднесения му димящ чай.

Той не проговори повече, а и Фу не се осмели да го направи, докато в залата останаха десетте най-издръжливи, схватливи и с бързи реакции момчета. Отпадналите при изпитанията деца отведоха при родителите им и глъчката отвън постепенно утихна. Пред Старейшината поставиха гъсто изписани листове, които той прегледа внимателно.

— Кои от десетте предполагаш, че ще стигнат до края? — обърна се той към Фу.

Младежът посочи три, които му бяха направили впечатление. Едното от тях поразително му напомняше за неговия син и той го определи като вероятният нов питомец.

— Нека погледнем родословието им — Ли придърпа листовете с искрица насмешка в тъмните очи. — Естествено, всичко това е достояние само на Надзорниците, Старейшината, а вече и на теб, Кори. Родителите знаят, че взетите деца ще бъдат изкупителна жертва в Големия храм на Сияйната, където ще направим размяната. За тях те са умрели и няма да има никакви усложнения.

— Разбирам това, но се боя, че ми убягва цялостният смисъл — промълви Фу.

— Въпреки че разменяме питомците си в строго определен ред с другите области, без приток на свежа струя кръв кастата ни ще се изроди. Тя вече се изражда, ако проследим малкото чисти линии, но ти ще се убедиш сам в това, когато ти покажа тайния архив на Дома. От тези три деца, които ти посочи, две са потомци на хораи в малка степен, а едното е син на прости селяни. Можеш ли да отгатнеш кое?

Без да се замисля, Фу кимна към детето, приличащо на сина му.

— Точно така — доволен каза старецът. — Сигурен съм, че то ще издържи всички изпитания и ще бъде прославен хорай на Мит.

Предвижданията му се оправдаха и момчето беше заведено при питомците на Дома, след като подборът приключи.

— Някога това се е случвало рядко, но времената се менят — Ли не му остави време да смеле изненадващите разкрития. — Сегашният Старейшина на Наар и Водач на Братството е само три-четвърти хорай. Бащата на моя баща е бил незначителен воин.

Фу го гледаше така, сякаш високият свод на залата ненадейно се беше продънил и паднал върху главата му.

— Както върви, следващият Водач, ако Небесата те запазят да не ти се случи нещо дотогава — продължи безмилостно Старейшината, — ще бъде наполовина от селски произход, но това няма да му попречи да бъде един от най-великите Водачи, които сме имали. Повече дори от Яин, възродил Братството в предишния му блясък на планетата Кин след Унищожението.

Фу стоеше вцепенен и загубил дар слово. Мислеше, че едва ли има нещо, което да го изненада след чутото досега, но грешеше.

— Такава е волята на Лъчезарната, можеш да се оттеглиш в Храма за размисъл — каза тържествено Ли. — Идва време, когато Тя ще слезе сред нас. Ти, Кори, ще си този, който ще я посрещне като Водач на народа ни. Така казват Свещените книги, така да бъде!

— Да, учителю — Фу се изправи.

Виеше му се свят и едва не падна, когато се поклони на Старейшината, преди да излезе.

Събудиха се късно, слънцето се бе издигнало високо в небето, а птиците и животните по брега отдавна огласяха околността с жизнерадостни звуци. Въпреки че куполът беше свит до минимални размери, няколко от грамадните клюноглави лежаха зашеметени от удара си в невидимата стена, а доста от дребните, но летящи с по-висока скорост птички, бяха нападали мъртви. Синд се втурна към командната зала и картината, която видя, го успокои. На крак бяха само децата, старците и малък брой възрастни туземци, взели по-въздържано участие в снощния празник, предимно майки с пеленачета. Те се движеха тихо и заобикаляха площада по страничните улички, за да не смущават спящите, така че нямаше кой знае колко нова информация. Спокойно можеха да излязат на разходка около кораба, затова той подготви екипировката за себе си и Тарасу. Този път не взеха шлемовете, бяха само с маски, но не отстъпи по въпроса със скафандрите. Махнаха вътрешния пласт с животоподдържащите системи, а здравият външен слой остана с функциите си на предпазна обвивка.