Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Съвсем забравих — сепна се Синд. — А опитвал ли си се да влияеш на някого от нас двамата?

— Нали казах вече, че законът и етиката…

— Отговори направо — да или не?

— Е, да — тъжно каза Кокорл — и започвам да се безпокоя, че не съм наред. А може би причината е в нещо, което е на кораба. Азман, вие и дори този, който е изолиран в бокса, сте непроницаеми за мен. Виж, той наистина е неприятен и опасен, но не и за нас.

— Като свършим неотложните неща, ще се занимаем с него.

Тарасу се върна в добро настроение.

— Този път не се опита да прави никакви номера — обяви тя — и се държа съвсем прилично. Обърна ми внимание в смисъл, че изобщо ме забеляза, взе храната и даже ми благодари.

— Видя ли, че не е толкова страшно — каза Синд. — И ние тук свършихме вече. Може да последваме примера на племето, но по цивилизован начин.

— Да приемем замъгляващи разума вещества ли? — очите на Кокорл станаха кръгли от учудване.

— Мисля, че предлага просто да поспим — прозя се Тарасу.

— Точно това исках да кажа — потвърди Синд.

— Ето, погледни тези здрави и чудесни деца, които ще бъдат утрешни хораи, гордост за общността Мит!

Старейшината посочи жизнените, но необичайно мълчаливи дечица, които ги гледаха със сериозния изпитателен поглед на възрастни.

— Само че не са сто, колкото трябва да бъдат — Фу се стараеше да не гледа към дъното на помещението, където стоеше синът му, полускрит от едро момиченце с щръкнала коса.

— Три от тях умряха още като бебета, но ги сменихме веднага и те достигнаха останалите в развитието си — обади се Главният надзорник. — През миналите два сезона загубихме още три от различни болести. Те също са сменени и взетите на техните места деца изостават съвсем малко в обучението.

— Това е неизбежно — каза Ли. — Справили сте се добре. Въпреки всичко виждам, че пак липсва едно, както забеляза и Кори.

— Умря преди две денонощия при нещастен случай — обясни надзорникът разтревожен. — Падна от стълбите и се удари лошо. Събрали сме всички, отговарящи на изискванията момченца от Наар на тази възраст, и сега са в съседната зала. Ще изберем под Ваше ръководство най-подходящото за заместник.

— Мисля, че само ще наблюдаваме — каза Старейшината. — Какъв е този шум в двора?

— Родителите им са се събрали зад оградата и както винаги се вълнуват по-шумно от приличното. Да им наредя ли да си отидат? — погледна го наставникът с очакване.

— Оставете ги — махна с ръка старецът. — Имахте ли проблеми при селекцията този път?

— Обичайните двадесетина укрити, от които пет бяха подходящи. Оттатък са при останалите — общо около стотина деца.

— Заведете ни там, Кори трябва да ги види.

Надзорникът погледна с уважение пресните следи от изгаряне върху челото на Фу, който в недалечно бъдеще щеше да стане новият Старейшина.

— Заповядайте оттатък, наставниците са ги приготвили вече — поклони се той и ги поведе по мрачния, неотоплен коридор.

— Няма да се намесваме в подбора, пригответе ни удобно място, откъдето да гледаме — нареди старецът.

Неколцина от възпитателите бързо донесоха масичка, мангал и възглавнички за облягане и ги наредиха върху издигнатия подиум в ъгъла на помещението.

— Прави ли ти нещо впечатление? — попита Ли, като се отпусна на възглавниците и посочи децата.

За разлика от отдавнашните питомци на Дома, те не обръщаха внимание на посетителите. Половината ревяха отчаяно и неудържимо, размазвайки сълзите по лицата си. Голяма част от другите седяха отпуснати и безразлични, изгубили силите си от плач, и само хлипаха тихичко. Едва десетина хлапета играеха, като тичаха, крещяха и се биеха помежду си.

— Приличат ми на диви и уплашени зверчета — смръщи нос Фу. — Учителю, не съм се замислял досега, че децата умират и трябва да се подменят. Откъде са взети тези?

— От цялата ни общност, както обясни Главният надзорник на Дома. От градовете на Наар, а някои и от селищата — каза старецът и го изгледа изпитателно.

— Може би тълкувам неправилно чутото, но някои от родителите са укрили децата си и те са издирвани специално. Това е твърде странно, ако е вярно. Какво би излязло от издънките на престъпилите закона и заповедите от Свещения хълм?

— За да тръгнеш против писаните и неписани закони се изискват определени качества, които понякога са ценни и се предават по наследство. Точно укритите намираме и изпитваме грижливо.

— Предполагам, че това са децата на жените-хораи, станали впоследствие съпруги и наложници на обикновени воини, но дори и така те са със смесена кръв, недостойни да станат бъдещия цвят на кастата ни. Малко е да кажа, че съм учуден — каза Фу.