Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Съвсем повърхностно и без намеса, много е далече — извинително вдигна лапи джорхът. — Положението ни го изисква, освен това исках да си опитам силите. Във вашата компания започнах да се чувствам непълноценен.

— Този път си постъпил добре. Имам предчувствие, че той ще ни създаде проблеми. Разбра ли друго?

— Почти всички животни са безвредни и можем да се движим без повечето предпазни мерки — с удоволствие го уведоми Кокорл. — Има отровни влечуги, също така големи и раздразнителни тревопасни, които живеят в северните савани, но не нападат, без да са предизвикани. От тях са рогата на Шигацу.

— Не мисля, че ще ходим там, за да дразним тревопасните — обади се момичето.

— Най-големите и опасни хищници се наричат харости. Понякога нападат селищата им и проява на смелост от страна на ловците е да убият някой и да нанижат зъбите и ноктите му.

— Тогава магьосникът трябва да е доста храбър, отгоре-додолу е покрит с такива нанизи — отбеляза Синд с усмивка.

— Предполагам, че му ги оставят като дар. Ще трябва да си носите скафандрите и оръжията, аз съм естествено защитен и въоръжен. Никакъв звяр от тази планета не ме плаши и се нуждая единствено от подходящо хранене. Това ми напомня, че съм гладен — той се облиза, потривайки лапи.

— Ние също огладняхме от ходене и катерене по скалите — каза момичето. — Ще приготвя нещо набързо.

Нахраниха се в командната зала, докато следяха предаванията от почти невидимата, летяща високо в небето първа сонда и тези от разположената на площада в „столицата“ — голямото селище, наричано от туземците Лагахранг. Тъй като останалите селища от континента бяха по-бедни и жителите им малобройни, те съсредоточиха вниманието си върху „града“. Туземците се бяха заели с ежедневната си работа — ловяха риба в защитения от яростта на океана пристанищен залив, копаеха и поливаха насажденията около Лагахранг, а тежко натоварените с продукти за размяна лодки една по една бавно потегляха по реката. Само вождът и семейството му, няколко първенци, шаманът, старците и невръстните деца останаха в селището, незаети с нищо.

Интерес предизвикваше една групичка, съставена от силни мъже и младежи, между които Кокорл им посочи жениха Ториаи. Предвождаше ги як мъж, нашарен с разноцветни ивици по цялото си тяло, който се казваше Варан. Въоръжени с каменни ножове и копия, лъкове и кожени прашки те напуснаха селището под строй. В лек тръст се отправиха към степта с пасящи по нея стада опитомени гини — дребни роднини на огромните рогати животни от севера. Разделиха се на две части, като Ториаи застана начело на втората, и започнаха помежду си игра на преследване и стрелба, която се превърна в истинско сражение. Воините от селището провеждаха учение и Синд гледаше намръщен как боравят с примитивните оръжия. Владееха ги изумително добре, а убийственото темпо, с което провеждаха битката, показваше голяма издръжливост. В някои по-невъздържани схватки имаше инциденти. Ториаи беше улучен с камък в главата, но това не намали въодушевлението му и победиха отряда на Варан. Последният не прие това много спокойно, но накрая след като се тупаха продължително по раменете и издаваха войнствени викове, победители и победени заедно измиха кръвта по себе си в потока. Строиха се отново и поеха към къщи на бегом, куцащите се стремяха да не изостават много.

Втора такава група се прибираше от срещуположния край на Лагахранг. Водеше я мъж, също боядисан от глава до пети, но шарките бяха различни. От неистовите враждебни крясъци и презрителни жестове при срещата им пролича, че двата отряда са съперници, а предводителите — Варан и Шортак се мразеха отдавна. Те се бореха за благоразположението на вожда, който прие парада на прашните и окървавени бойци с жест на отегчение.

— Много са хитри дебелаците, начело с Ичияси — коментира Синд разигралата се сцена. — Разделяй и владей. Не ми е приятно да го кажа, но самият Харамон следва този девиз, като подклажда непрекъснато враждата между двете Имперски армии. Обединението им би ги превърнало в непредвидима и опасна сила.

От разговорите на туземците се разбра, че наближава голям празник, на който бойците ще демонстрират уменията си, за да бъдат отличени те и водачите им с почести и награди.

— Ако се стигне до конфликт, ще ги разпердушиним с бластерите, но не бих излязъл на двубой срещу някого от тях с техните оръжия — заключи Синд. — Бих искал да знам кой ли обитава тази колиба от другата страна на площада.