Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Какво направи? — попита Тарасу.

— Обездвижих го с полето, за да не ни се пречка. Сега клавиатурата на креслото му е блокирана и ще не ще трябва да си седи на мястото.

— Имате по-добра идея от тази да отида в каютата си ли? — попита мъжът с интерес, като пропусна покрай ушите си последните реплики. — Стори ми се, че казахте нещо подобно.

— Нищо не съм казал! — озъби се Синд. — Стойте си тук на стола и мълчете, после ще се обясняваме с вас.

— Не, тук не става, както споменах вече — каза той, разочарован и бавно стана, сякаш излизаше от гъста течност. — Отивам си.

Синд беше разтърсен от гледката, която разумът му отказваше да възприеме, защото според приборите антигравитационният N-Х амортизатор на непознатия беше в изправност и работеше с пълна мощност. Корабът се раздруса отново и мъжът се олюля.

— Много досадно — обяви той с укор в гласа. — Ще се наложи да вървя към каютата по-бързо, отколкото би ми било приятно.

Нямаше смисъл да се опитват да го спрат, а и Синд вече се съмняваше дали могат да го направят. Като ги огледа неодобрително, странният субект поклати глава, залитна от новия удар, нанесен на „Хаврия“, и внимателно затвори люка след себе си.

— Какво да правим, Ваше височество? — почти хленчеше началникът на патрул „Орбита — 4В“. — Хората ми ще откажат да се подчиняват. Страх ги е да стрелят по пратеник на Император Харамон, който е доказал недвусмислено самоличността си.

В диспечерския център на космодрума Иргут беснееше и си гризеше ноктите. Фил Канти беше избягал от Арената в компанията на Тарасу и джорхите. Открадна кораб, успя да излети от Ромиа и накрая се оказа, че е шпионин на Императора и то не кой да е, а самият Синд Кар Натх. Не беше нужно да имаш богато въображение, за да си представиш какво ще докладва той след престоя си на Ромиа, от която беше видял предимно затвора, а преди това и воините-хораи на Братството. Показанията на Синд, които принцът прегледа по пътя насам, му изправиха косите. Нямаше значение дали той беше дошъл заради хораите, или хораите заради него, нещата заплашваха да излязат извън контрол. Иргут се вледеняваше вътрешно от това, което се канеше да направи, но нямаше друг избор. Натх трябваше да бъде премахнат, заедно с всички, които по някакви причини се бяха забъркали, включително и този истеричен офицер от орбиталния патрул, но първо трябваше да го накара да си свърши работата.

— Щом те не искат, стреляй ти, но го унищожи, некадърнико! — изрева Иргут в микрофона. — Това е изрична заповед на Негово величество и трябва да изпълниш дълга си. Веднага!

Мълчанието отсреща продължи дълго. Ако не се чуваше тежко хрипливо дишане, той би си помислил, че е прекъснала връзката.

— Не трябва да правите това — докосна го по рамото застаналият до него Хаягри.

Иргут беше забравил присъствието му, както и това на останалите в залата. Сега ядът му се насочи към доктора, което не беше добро решение, но той не го знаеше.

— Човекът на Императора не бива да остане жив — блъсна го встрани самозабравилият се принц.

Хаягри невъзмутимо сложи ръката си обратно на рамото му и го дръпна така, че го завъртя с лице към себе си. Несвикнал с подобни обноски, Иргут примигна няколко пъти. Опита се да каже нещо, но остана с полуотворена уста, а очите му станаха стъклени.

— Кажи им да прекратят атаките и да върнат корабите в базата — бавно и членоразделно произнесе Хаягри.

Престолонаследникът се обърна сковано и повтори думите му пред микрофона с равна интонация и без никакво чувство. Офицерът от патрулния катер прие обрата на събитията със задоволство, помоли за потвърждение на новата заповед и побърза да я изпълни, докато беше в сила. Корабите на охраната намалиха скоростта си и изпълниха обратния завой безупречно и в пълен синхрон, като на парад. Никой не се зарадва на блестящата маневра, освен може би двата екипажа и наблюдаващите ги от орбиталната база. Крал Аргам, вече научил последните събития, наблюдаваше с яд и недоумение как преследваният звездолет остава господар на положението. Колкото до сина му, той гледаше сцената на монитора в диспечерската зала, но по погледа му личеше, че в момента, без да му помогне някой, трудно би направил разлика между точките, плуващи на екрана, и зеленчуците в супата си. „Хаврия“ повися още миг в зрителния им обсег, после трепна и изчезна, оставяйки след себе си чернотата на космическото пространство и бързащият обратно патрул. Всички в залата, стояли вцепенени досега, се размърдаха и започнаха да се оглеждат наоколо.