Снежана Неделчева - Звездата Аиел

В командната кабина имаше пет кресла, разположени в полукръг. Той се стовари на централното място, като преди това настани Тарасу в креслото до своето. На пулта лежеше черен цилиндричен уред, както беше обещал непознатият. Синд свали гривната на Тарасу и своята и с отвращение ги захвърли на пода. Вече можеха да се почувстват почти свободни.

Той огледа бутоните, монтирани на облегалките за ръце. Натисна най-големия от тях, означен със звездичка, и защитното поле го обви в пашкула си. Момичето напрегнато следеше действията му, намери своя бутон и трептенето около нея показа, че го е включила.

— Сега ще опитаме този до него, с двете пресечени черти — насърчително й се усмихна Синд. — Би трябвало да е изключващ.

Трептенето спря. На екрана таймерът лениво отброяваше предстартовото време, приближаващо неумолимо към четвъртия кръг. Той продължи огледа на командното табло и установи, че управлението му е понятно, въпреки че това беше стар и сравнително рядко срещан модел, който не бе изучавал специално. Корабът беше в стартова позиция, затова трябваше само да превключи на ръчно управление и да провери бордовите системи.

— Мога ли да помогна с нещо? — беше забравил Тарасу.

— След малко излитаме, затова натисни предишния бутон, отпусни се и остави всичко на мен — каза той и продължи работата си, след като се увери, че е изпълнила правилно нареждането му.

Нямаше време да провери всички данни, които се нижеха в безкрайни колони на монитора. Надяваше се, че екипажът се е постарал да свърши това, преди Кокорл да ги разхвърля по площадката. В бързината, той и Тарасу бяха оставили входния люк отворен, което не беше проблем за автоматичните защитни системи при излитане, но предпочиташе да се осигури и се залови да набира командите за съответното устройство. Поздрави се мислено, когато затвори люка и получи сигнал за херметизация на шлюза, после смени кода, блокира външния контрол и включи двигателите. Таймерът показваше четвърти кръг и на екрана изскочи ослепителна огнена топка, която се издигна стремително в тъмното небе. „Зелено слънце“ стартира по график, идваше техният ред.

— Управление и контрол на полетите вика „Хаврия“! Нямате разрешение за отделяне. Изключете двигателите и ръчното управление незабавно! Чувате ли ме, „Хаврия“? — прозвуча напрегнат глас с нотки на паника в слушалките на шлема, който си беше сложил.

Синд прекъсна връзката, погледна Тарасу, която седеше изпъната и вдървена, после включи своето антигравитационно поле. Секундите след откъсването им от космодрума бяха ужасни с напрегнатото си очакване, но проблеми не се появиха. Коридорът в ограждащата мрежа не беше затворен, преди да преминат, нито се доближиха опасно до неволния си водач, бележещ пътя им с нетърпим блясък, докато излязоха от атмосферата. Извън нея беше същото стълпотворение, както в деня на пристигането му и за да се измъкне в свободно пространство, вложи цялото си умение на пилот. Пот течеше по челото му и премрежваше погледа, а по врата си усещаше влудяващ сърбеж от прилепналия ръб на шлема, но си позволи да се отпусне едва когато напуснаха струпването от летателни апарати. Тарасу гледаше ту него, ту екрана и в очите й се долавяше възхищение. Когато излязоха на далечна орбита, той се усмихна широко и отново включи заложения в автопилота курс, където беше направил минимални корекции.

— Нужно ли беше да управляваш ти? — попита момичето.

— Автопилотът щеше да ни изкара в междинната станция, право в ръцете им, а нямах време да го препрограмирам изцяло, преди да излетим — отговори той.

Отдалечаваха се от Ромиа по предварително зададения курс, какъвто и да беше той. Опасността не беше отминала, защото курсът и координатите на хиперпространствения скок бяха записани в Централната компютърна мрежа на космодрума и трябваше само да ги последват по този маршрут. Не биваше да се поддава на еуфорията, а да смени старите координати с тези на някой от секторите в близост до Франар.

— На борда има човек! — обади се момичето и посочи разделения на обозначени квадранти монитор пред нея, в който се виждаха различни части от кораба.

Синд погледна движещата се или по-скоро пълзяща фигура в едно от помещенията, по обзавеждането личеше, че е медицинският сектор.

— Едва ли му е понесло добре ускорението, когато го е заварило необезопасен — каза той, докато наблюдаваше как човекът се влачи на четири крака по пода и се опитва да достигне вратата, като събаря всичко по пътя си.