Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Говорите за Невидимото братство ли?

— Вие го казахте — сви рамене лекарят.

— Но то е било изтребено преди много векове! Планетата им буквално е превърната в прах по заповед на тогавашния Император — мисля, че Кантайрофексът Кроон е бил на престола.

— Моята специалност е медицината, а не историята и фолклора — неуверено каза лекарят, — но според информацията, събирана и използвана колективно от всички, които членуваме в Имперската медицинска лига, това е първият такъв случай от дълго време. Няма да сгреша, ако кажа, че е първият след унищожаването на Братството.

— Значи то е възкръснало и след толкова време ние попадаме на един от тях. Ще съобщя незабавно на Негово величество краля — намръщи се Иргут. — Трябва да се запази мълчание, това е въпрос от първостепенна важност не само за нашето кралство, а и за цялата Империя! Налага се да останете изолирани, докато нещата се изяснят.

— Да, Ваше височество — прошепнаха примрелите лекари, проклинащи случайността, изпратила ги тук вместо при убитите войници горе.

Терзанията им бяха напразни, защото Иргут, след като размисли, прекъсна връзките на Контролната кула и Арената с външния свят. Заповяда всички намиращи се там да останат вътре и да не я напускат. След броени минути крал Аргам прие сина си, долетял веднага при него с извънредно важно известие, по собствените му думи. Присъстваха двама от съветниците на краля, извикани по спешност — съветникът по вътрешния ред и сигурността и този, отговарящ за връзките с различните имперски служби.

— Много е рисковано да направим подобно съобщение само на базата на предположения — каза развълнуван съветникът по външните връзки, след като изслуша принца. — Ще се компрометираме, Ваше величество, ако обезпокоим Императора напразно.

— Но ако уведомим навреме Харамон, ще бъде добре — каза крал Аргам. — Точно сега проблеми в Империята няма и той ще посрещне с радост предизвикателството за бездействащите си армии.

— Да и ще ги стовари веднага на Ромиа — мрачно добави съветникът по сигурността. — Чудесно ще се забавляват, докато търсят следи от Братството, а това ще продължи дълго. Мога ли да говоря направо, Ваше величество?

— Разбира се, затова ви извиках, преди да предприема нещо — каза кралят.

— От гледна точка на благополучието и процъфтяването на нашето кралство, за предпочитане е да издирим в пълна секретност всички хораи, ако изобщо съществуват, и да ги унищожим или принудим да се махнат оттук. Император Харамон може да си ги намери и сам някога, за предпочитане на друго място.

— Естествено, без никой от императорските шпиони да усети нещо. Ако разберат, че действаме на своя глава, без да уведомим някого… — проточи съветникът по външните връзки.

— Армиите ще дойдат пак, но тогава ще бъде несравнимо по-зле, особено за мен — довърши мисълта му кралят. — Сега ще помисля, а през това време вие може да направите някакъв план, при положение че ще разследваме сами. Излишно е да споменавам, че ако една дума от този разговор излезе от кабинета ми, виновните ще се простят с главите си. Всички, без изключение! — Аргам спря тежкия си поглед върху престолонаследника.

— Дал ли съм повод досега да се съмнявате в мен, кралю, татко мой? — попита Иргут обиден.

— Не, но искам да съм сигурен, че ще бъде така и в бъдеще — каза кралят по-меко. — Може да вървите!

Синд помагаше на Тарасу да се прехвърли в неговия чувал, висящ от гърба на Кокорл. Космодрумът се разстилаше пред тях в тъмнината, докъдето виждаха очите им. Бяха дошли дотук без проблеми, ако не се брои свистящият насрещен вятър, усилен от стремителния полет на джорхите до такава степен, че заплашваше да изтръгне плющящите плетени приспособления и да ги запрати в бездната под тях. Кацнаха от външната страна на оградения периметър, до площадките за излитане и сега се криеха в мрака, сред редките дървета и ниски преплетени храсти. Синд изцяло се беше доверил на усета на джорхите да намерят точното място. Няколкото кораба, чийто старт предстоеше скоро тази нощ, бяха ярко осветени и оживени. Непрестанен поток от хора и машини се движеше от хангарите до тях и обратно.

— Трудно ще се промъкнем, ако не направим някой трик за отвличане на вниманието — каза Трирл. — Ето, трябва да се качите на онзи там.

Той посочи един кораб, по-безлюден от останалите. Синд напрегна зрението си, но бяха доста далече от него и не го виждаше добре.

— Това е „Хаврия“, потегля трети — след „Крол“ и „Зелено слънце“. Ще влезем след малко, когато стартира „Крол“. Защитното поле е на същия принцип като това около Арената — мрежа с големи дупки, — но за всеки случай ще използваме отворения сектор за излитане.