Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— И как влияете на психиката, ако не е нетактичен въпросът ми? — попита той.

— Третото ни око — Трирл се почука леко по челото, където след внимателно вглеждане се виждаше петно с овална форма.

Контурите му наистина наподобяваха зрителен орган, който светеше слабо отвътре.

— Трябва да пренесем Тарасу в нашите зали и да излезем оттам всички заедно. Това ще направим, когато се върнеш. Нуждаеш ли се от някаква помощ? — попита джорхът.

— На всеки четири кръга лекарите се събират, за да я прегледат, а един от тях стои непрекъснато вътре. Трябва да се съобразяваме с този интервал и да се справим с човека при нея. Няма да е зле Кокорл да дойде с мен и да ме почака в стаята ми, а после ще отидем за Тарасу.

— Добре, да започваме!

Под екрана в стаята на Синд светеше сигналът за повикване, но образ не се появи. Този, който искаше връзка, нямаше желание да го виждат.

— Слушайте внимателно, без да ме прекъсвате — чу се непознат глас с акцент, който не можа да определи, но непринадлежащ на ромиец. — Тук съм, за да ви пазя.

— Вече разбрах това — каза Синд.

— Виждам, че сте се справили по някакъв начин с излъчваните от гривните сигнали и не се нуждаете от помощта ми за това. Като стигнете до космодрума, потърсете „Хаврия“ и се качете на него, той стартира тази нощ. Трябва непременно да излетите на борда на „Хаврия“, там ще намерите уред, с който да свалите контролерите от ръцете си.

— Почакайте малко! — извика Синд. — Не ме интересува кой сте, засега поне, но ще оставите ли отворен изход в силовата преграда? Най-добре някой от рядко използваните.

— Ще го направя — каза непознатият и връзката прекъсна.

Откъм стаята на Тарасу се чу шум от отваряща се врата и гласове — медицинският екип си тръгваше.

— Вече имаме и кораб на разположение, бих предпочел да си го осигуря сам, но нямам избор — обърна се той към Кокорл, който стоеше зад него. — Ти ще занесеш момичето и внимавай да не те види някой. Аз ще се оправя с лекаря.

— Вместо да се борите с него, не е ли по-добре аз да се занимая с това?

— Прав си, забравих възможностите ти — промърмори Синд. — Добре, след като го хипнотизираш, аз ще свърша останалото.

Синд нямаше проблеми да увърже замръзналия в креслото си, несъпротивяващ се човек, само го пренесе на леглото. Грубото подобие на въже, направено от разкъсаните и усукани завивки на Тарасу, свърши работа по липса на други средства. От превързочния пакет на масата извади лепенки, които сложи на устата му, и побърза да настигне Кокорл. Скоростта, с която изчезна джорхът, беше завидна, не го видя никъде по коридорите. Когато Синд пристигна задъхан в Драконовите зали, Тарасу беше вече настанена в една ниша. Вътре Трирл предвидливо беше натрупал повечето от намиращите се в помещението рогозки, изплетени от меки треви. Кокорл държеше една от тях и майстореше торба, нанизана около отвора и с дълги връзки в четирите края.

— Какво ще кажеш? — той му показа с гордост произведението си. — Ще сложим Тарасу вътре и ще затегнем отгоре така, че да остане открита само главата й. Четирите връзки ще завържете около мен, а чувалът ще увисне отдолу. Така мога да обиколя цялата планета, без опасност тя да се изхлузи и падне, здравината е добра, опитах я.

— Няма да е лошо да направиш едно такова нещо и за мен — каза Синд. — Сигурно летите с доста голяма скорост, а трябва да се помисли и за вятъра. Едва ли ще е приятно да балансирам по гърба на Трирл при излитането, кацането и всяка смяна на посоката.

— Добре си го измислил, племеннико, заший още една рогозка и побързай — каза старият джорх. — Научих какво е станало, това ни облекчава, но не трябва да губим време.

Радостен от похвалата, Кокорл се захвана за работа с удвоено усърдие.

— Как е тя? — Синд се приближи до Трирл.

— Учудващо добре. Дойде в съзнание, но като че ли не разбира съвсем какво става около нея. И това е много в този случай.

Момичето завъртя глава към тях, замъглените му очи се спряха върху джорха. Като издаде напред устни, тя произнесе няколко шипящи звука. Трирл се наведе над нея, изсъска и се заслуша в отговора, който беше много дълъг. После Тарасу се отпусна назад и затвори очи. Кокорл беше захвърлил готовите чували и дотича с раззината уста, показвайки острите си зъби.

— Какво става? — попита Синд учуден.

— Оказва се, че тя говори нашия език — отговори Трирл неохотно. — Само по себе си е изненадващо. И нещата които каза… но не е сега моментът да ги обсъждаме. Трябва да вървим, за предпочитане е аз да я нося. Не ме гледай така, Кокорл, имам ти доверие и все пак мисля, че аз съм по-опитен. Закачете торбата и я сложете внимателно вътре.