Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— И какво от това, не те разбирам — каза Синд.

— Хората просто продължават да препредават предишните данни, когато още не бяхме влезли в тази зала, и изобщо не забелязват новите. Сега в кулата получават информация, която няма да ги разтревожи поне докато разберат, че не се променя, или забележат несъответствието между различните следящи системи. Това ни осигурява известно време да обсъдим нашите проблеми. Тарасу не трябва да остава тук и условието ми е да вземеш и нея, когато избягаш, а това ще стане съвсем скоро, например тази нощ. Имаш ли нещо против? — точиците около зениците му трептяха и почти хипнотизираха Синд.

— Точно обмислях как да направя същото — каза той. — По пътя ще я лекувам, колкото мога, докато намеря безопасна планета, където да я оставя на по-подходящи грижи. Проблемът е, че няма да мога да излетя с моя кораб, освен това Тарасу е в безсъзнание. Дори да се свести, ще извърви не повече от десетина крачки с моя помощ. А и да не беше всичко това, Арената е обградена със силови мрежи, да преминеш през тях само по себе си е подвиг. Ти ме извика тук, значи си намислил нещо.

— Силовото поле е във вид на огромен похлупак, отгоре има отвори за циркулация на въздуха — Трирл продължи да се разхожда, докато говореше. — Малки са за роптер наистина, но оттам спокойно може да излети джорх.

— Откъде знаеш това, правил ли си го?

— В договора ни е упоменато, че ще напускаме полето само след като предупредим наблюдателите и то в крайни, точно изброени случаи. За нарушението на тази точка са предвидени финансови санкции, както може би се досещаш. Аз съм излизал веднъж. Дадоха ми пластинки за очите, през които се вижда силовото поле, за да не го изключват заради мен. Така преминах през отворите.

— Имаш ли такива пластинки? — подскочи Синд.

— След като се прибрах, трябваше да ги върна. Най-смешното е, че никой не подозира колко излишни са те за нас. Джорхите имат способност да виждат големите енергийни натрупвания. Мрежата изглежда по-размазана и неясна, отколкото през пластинките, но достатъчно забележима, за да не я закача.

— Значи можеш да излизаш и да се връщаш, когато поискаш, но каква е ползата от това за мен и Тарасу? Ние не летим и не виждаме силовата мрежа. Може да изпратим съобщение по теб, но трудно ще намериш някой в града или на Ромиа, който да предаде сигнал за Франар. Кристалограмата ми я няма, а корабът е под наблюдение.

— Има и друг начин — Трирл спря да ходи насам-натам. — Според нашите обичаи е срамно и ужасно, но ще пренебрегна гордостта си. Едва ли ще проумееш какво се готвя да направя аз, но… ето, не ми се обръща езикът да го кажа. Предлагам… предлагам да се качите на гърба ми и да ви занеса до космодрума. Обаче ще се закълнеш никога да не говориш за това!

— За кое, какво толкова има? — погледна го Синд озадачен.

— Има и още как! Най-унизителното нещо за нас е да носиш някого на гърба си, а аз ще нося двама. Вярно, че вие сте от друга раса, и само това е причината да не съм умрял още от срам, но все пак не бих искал да се разбере, че неджорхи са яздили Трирл от славния род Фърдирл като обикновено товарно добиче. Какво би си помислил племенникът ми Кокорл, когото неговите родители са поверили на мен да му бъда пример и опора, ако ме види как превивам гръб под тежестта на двама човеци? Какво би казал той?

— Ако тежестта на хората е толкова голяма, уважаеми чичо, може да ги разделим — долетя някъде иззад гърбовете им.

— Какво? — Трирл се завъртя чевръсто по посока на гласа към струпаните в ъгъла до стената купчина паравани, изрисувани с птици, животни и красиви пейзажи. — Добре ли чух племенника си, който забравил всякакво приличие подслушва чичо си и се намесва в тайните му разговори? Къде си, невъзпитана издънка на достойните си родители, позорно петно за целия ни род и срам за мен? Излизай веднага!

— Тук съм, чичо.

Купът се размърда и оттам се показа главата на Кокорл, който стоеше с полузатворени очи и се прозяваше.

— Ела насам, безсрамнико! Защо си се скрил там да ни шпионираш?

— Не съм се крил, чичо. Разглеждах параваните, влязох да ги видя отвътре и съм задрямал. Събудих се преди малко от гласовете ви. Извинявам се на теб и на господин Канти.

Кокорл изпълзя и се изправи с покорно наведена глава пред стария джорх. Трирл издаде поредица съскащи и шипящи звуци, като ги подчертаваше в паузите с двуметрови огнени струи. Виновникът отговаряше немощно, закрил с лапи очите си. Преливащите му в цветовете на дъгата люспи започнаха видимо да избледняват, а върху тях избиваха капчици влага. Накрая сив, неугледен и мокър, великолепният до преди малко млад джорх изглежда успя да омилостиви разярения си родственик. Капчиците съскаха, цвърчаха и се изпаряваха, а от облаците дим и пара очите на Синд се насълзиха. Едва ли много хора бяха имали възможност да видят на живо автентична джорхска свада, но вече не можеше да се диша, затова посрещна края й с удоволствие. Като изсумтя за последен път, Трирл погледна жалкия нещастник пред себе си и навярно прецени, че разкаянието му е искрено и удовлетворително, защото го остави на мира. Две тънки спирали дим излязоха от ноздрите му и настана тишина, нарушавана само от тънък, приличен на подсмърчане звук, идващ откъм Кокорл.