Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Няма ли да се включи някоя противопожарна инсталация от целия този пушек? — обади се Синд, за да разведри обстановката.

— Тъй като в Турнира участваме и ние, които сме — нека се изразя така — с доста по-гореща кръв от хората, в нашите помещения и в тези, до които имаме достъп, прагът на чувствителност на детекторите е повишен умишлено — осведоми го Трирл. — Съжалявам, че наруших дотолкова етичните норми и си позволих да говоря пред теб на джорхски, но младият безделник ме ядоса ужасно. И така, какво обсъждахме последно?

— Тежестта на двамата човеци, любими чичо — услужливо вметна димящият Кокорл.

— Нахалството ти е безгранично, момче! — изсъска Трирл и го погледна унищожително. — И какво предлагаш да направим, недорасъл умнико? Така и така си чул достатъчно.

— Аз да нося единия човек, а ти, уважаеми чичо, да вземеш другия — обнадежден каза Кокорл и започна да възвръща цвета си.

— А какво да правим с Тарасу, която сигурно ще бъде в безсъзнание?

— Ще я завържете здраво за гърба ми. Така ще летим бързо и ще имаме време да се върнем, преди да забележат липсата ни. Би било добре също така да изключим страничната силова стена или поне да отворим някой от изходите. Ще изглежда, че хората са избягали сами, без наша помощ, и ще загубят време да ги търсят в парка около Арената.

— Имаш нещо в главата си, племеннико, все пак наставник ти е един от най-умните джорхи, неминуемо си възприел част от моите уроци. Кой, според теб, ще изключи полето?

— Оставете това на мен — намеси се Синд. — Само ми кажете къде има изход. Прислугата, лекарите и изобщо хората, които влизат често при нас без роптери, навярно използват силов тунел.

— Ще ти покажа къде е той, но трябва да преодолееш уредите и охраната.

— Ще опитам. Безпокои ме и друго — контролерите.

— Нашите гривни са прости индикатори, които отчитат нанесените ни поражения и ни отстраняват при определен техен брой и тежест. Ако не бяха тези чисто технически загуби, малко хора щяха да имат шанс в боя срещу нас — каза Трирл. — Ние можем и да свалим гривните, когато не сме на Арената, но с вашите контролери положението е друго. Ще ви намерят навсякъде около Ромиа по сигналите, които те излъчват, и ще ви пуснат няколко шокови удара.

— Можеш ли да направиш с тях същото, както със следящите устройства тук?

— Да. Сигналите от гривните минават по същия път към Контролната зала, както тези от останалите уреди. Ще имаме проблеми едва когато се отдалечим.

— Хипнозата, или каквото правиш с тях, не е ефикасна от далечно разстояние ли? — попита Синд.

— Възможностите ми не са безгранични. Изразходвам доста сили за да обезопася разговора ни в момента, а ме чака много работа, преди да тръгнем.

— Трябва да махнем тези неща, иначе бягството се обезсмисля — каза младият джорх. — Защо не опитаме да ги отворим?

— Няма начин — каза Синд. — Отварят се или от Контролната кула с определения код, или със специални инструменти, каквито едва ли ще намерим в града. При опит да ги размагнетизираш или разрежеш се включва веднага защитната програма. Ширъс обясни това още в началото и нямам причина да не му вярвам.

— Контролерът може да се развали сам, както всеки уред, или да го повредиш, без да искаш — Кокорл се загледа в блестящата лента около китката на Синд. — Какво ще стане тогава?

— Ако операторът се е заплеснал и не спре навреме програмата, човекът с гривната ще преживее доста неприятни моменти.

Трирл се разхождаше замислен, накрая се обърна към Кокорл.

— Ще се наложи да ми помогнеш, племеннико. Може би тук, в залата на дежурните има възможност да се направи нещо с гривните. Няма нужда да ходи никой там — той погледна Синд. — Дори да се промъкнеш до тях, ще разполагаш с недостатъчно време да намериш нужните команди и кодове. Ще го направят самите оператори.

— И как ще стане това? — попита Кокорл с подозрение.

— Ние с теб ще обединим усилията си, за да им въздействаме оттук — каза старият джорх. — Психическият удар върху тях няма да им се отрази добре, вие, хората не притежавате никаква защита. Отбележи си, че това също е строго забранено от нашите закони. Налага се да станеш престъпник и ти, момче, но поемам всичко върху моята съвест.

Кокорл се съгласи, видимо притеснен и разстроен, въпреки уверенията на Трирл, като тихо си мърмореше нещо. Любопитството на Синд засенчи надигналия се в душата му инстинктивен страх от паранормалните способности на джорхите, които само предполагаше досега.