Снежана Неделчева - Звездата Аиел

Тя се разхълца отново, като размазваше сълзите си с голяма кърпа със съмнителна чистота.

— Случва се — каза съчувствено Раван. — По-добре се успокойте, нищо повече не можете да направите. Пазете си здравето.

— А трябваше да работи още две години по договора! Как да предвидиш какво ще стане? — тъжно заклати глава мадам Риана.

— Няма начин — съгласи се Раван и отмина.

Ишанг го последва, като се стараеше да не го поглежда и се раздели с него неописуемо облекчен. Чен се изненада, когато го видя да влиза с вид на призрак, но не го показа. Свикваше вече със странното му поведение напоследък. Ишанг взе торбата с билките, сложи статуйката и чашата при тях, разрови гънките на джоба си, за да се увери, че обицата е там и чак тогава се обърна към него.

— Чен, не мога да дойда с вас. Изчакай брат Раад и тръгвайте без мен. Кажи на Старейшината Ли… предай му дума по дума това, което ще ти кажа сега. Не го разбирам, но чувствам, че е изключително важно и той може да знае какво означава.

Ишанг му разказа накратко събитията, развили се в „Райски кът“.

— Освен това — той се запъна, — когато бяхме в жилището на Зарал Вар, ми се стори, че виждам дух.

— Дух? — Чен го погледна учуден.

— Мъглива сянка, тъмен безплътен призрак или нещо подобно. Разбираш защо не споменах тези глупости пред теб, но сега съм сигурен, че призракът не е бил само измама на сетивата, а част от събитията. Hека Старейшината и Съветът разтълкуват всичко това, вие с брат Раад се постарайте поне един от вас да се върне жив, за да го предаде. Задава се нещо необичайно и се оказва, че аз съм свързан по някакъв начин с него. Няма го учителят Санг да ме посъветва, трябва да решавам сам как да постъпя. Надявам се, че съм избрал правилния път. Погледни, братко Чен, това е обицата, която взех от този Синд, а това е мое. Чакам думите ти да осветлят мрака, в който се намирам.

Кристалограмата беше инкрустирана върху малко парче камък с подобна форма и големина на това, което висеше на шията на Ишанг. Когато той ги приближи едно до друго, неравно насечените крайща на ръбовете им съвпаднаха плътно и се видя ясно, че първоначално това е било едно парче скала, разделено впоследствие на две приблизително еднакви части.

— Невежата, с когото си принуден да общуваш, едва ли може да ти даде съвет. Нека Нитара бди над теб, старши братко — каза Чен, след като огледа камъните. — Изглежда това е пътят на дълга ти.

— Не знам откъде да започна, но Раван особено държеше да контролира излитането на „Хаврия“ и мисля да отида там. Пази се, братко Чен, и предай това, което ти поръчах, не позволявайте нищо да ви спре. Бързайте с брат Раад и Великата да е с вас!

Ишанг излетя навън, като остави Чен втренчен в една точка.

Преди вечеря Синд отиде да види Тарасу. Тя беше още в безсъзнание, но слаба руменина пропълзяваше по страните й. Бяха я превързали, преоблекли и поставили в леглото. Като я остави на грижите на лекарите, които се въртяха около нея, той тръгна за трапезарията. Идваше времето за бързи действия и имаше да обмисля много неща, затова се нахрани почти без да забелязва какво яде. Принц Марзак мрънкаше и изглеждаше уплашен, но това не беше повлияло на апетита му. След като унищожи голямо количество от екзотичните блюда пред себе си, той изтри мазната си брадичка и ръце с бяла кърпа с монограм в ъгъла, облегна се назад и се опита да привлече вниманието на оредялата група около масата. Синд беше стигнал до едрите плодове с грапава кора и разсеяно чоплеше сърцевината на един, когато разговорът го извади от мислите му.

— Всички ли са съгласни? Какво ще кажете, Канти? — принцът го гледаше очаквателно.

— Аз не съм съгласен.

Не можеше да сбърка много с отговора, защото каквото и да предлагаше Марзак, по физиономията му личеше, че е подло и егоистично.

— Н-не сте? — заекна Марзак. — Може би не чухте добре. Тарасу е полумъртва и няма да издържи още един двубой, съжаляваме я всички, но това е истината. Със следващия си ход Фейсал ще съсредоточи силите си върху нея, за да я довърши и едва ли ще му е трудно с два Дракона и Офицер, невлизали в бой. С нищо не можем да й помогнем, нашата Кралица за жалост вече е извън играта. Ако имате някаква идея, господин Канти, ще я изслушаме с удоволствие.

Синд нямаше никаква идея, Марзак формално погледнато беше съвсем прав, но той не гореше от желание да му съдейства, още повече че ставаше въпрос за живота на Тарасу.

— Утре Трирл може да се премести на такава позиция, че да я предпази от нови атаки, докато тя се възстанови — каза той първото, което му хрумна.