Снежана Неделчева - Звездата Аиел

Всекидневната беше празна, мебелите изглеждаха още по-очукани и жалки на яркото следобедно слънце. Както винаги, по нищо не личеше, че някой живее тук. Момичето изчисти надве-натри праха, изми пода и избърса мокрите си ръце в престилката. После се ослуша до заключената врата. Вътре беше тихо, но тя почука за всеки случай първо — леко, а после с всичка сила. Търговецът беше излязъл сутринта и нямаше как да е минал покрай нея на връщане, без да го забележи. Изчака малко и почука отново, за да бъде абсолютно сигурна, че той не е в стаята си. Знаеше, че това, което прави, не е редно, и се постара да не мисли за неприятностите, ако я хванат. Искаше само да надникне, нямаше да вземе нищо от вещите му.

Кимори събра смелостта си, пъхна големия черен ключ в отвора и го завъртя. Ключалката изскърца силно или така й се стори в тишината, но тя подскочи от уплаха и замря. Никой не дойде да види, какво става и момичето се обърна пак напред, възвърнало решителността си. Натисна дръжката и бавно открехна вратата, колкото да може да се промъкне. Пантите сигурно бяха смазани, за разлика от ключалката, и не издадоха никакъв звук. Стаята изглеждаше така, както беше, преди да се настани Раван. Голямото ниско легло беше оправено, червената кувертюра — изпъната без гънки, а възглавничките — бухнати и поставени симетрично. Дреболиите по тоалетната масичка бяха подредени в стройни редици. Нищо забележително нямаше нито на масата, нито в чекмеджетата на шкафчето, които прерови. Съвсем обикновената, чисто поддържана стая разочарова Кимори, защото не това очакваше. В този момент съжали, че се поддаде на импулсивното си хрумване. След целия риск, който пое, за да влезе тук, заслужаваше да намери нещо, което да го оправдае.

Непрегледан остана само гардеробът до отсрещната стена. На закачалките висяха семпли и непретенциозни костюми, по преградките имаше други дрехи — сгънати педантично и наслагани на спретнати купчини. Бижута и скъпоценни камъни не се виждаха никъде, дрехите до една бяха евтини и неугледни. Долу стояха няколко чифта обувки, а зад тях в дъното се виждаше обемиста пътна чанта с очертания на нещо ръбесто, издуващо я отвътре. С чувството, че ако изобщо има нещо интересно, тук е последният шанс да го намери, тя издърпа чантата навън и я отвори. Ръбестият предмет се оказа голям и прозрачен многостенен съд с неправилна форма, пълен с газ или течност, не можеше да различи добре. Извади го внимателно, при което установи, че никак не е лек, постави го на масата и затърси отвор по него. За нейно учудване не намери нищо подобно, ръбовете и стените бяха гладки, като че ли беше излят изцяло. Загледа се в съдържанието и установи, че течността, или каквото там беше затворено вътре, не си стоеше спокойно, както би трябвало, а сякаш вреше и кипеше. Пластовете се разместваха, усукваха и променяха цвета си, оформяха се странни завихряния, от време на време се мяркаха тъмни сенки и бързо се разтапяха пак.

Изведнъж изпита ясното, но нелепо чувство, че нещо я гледа оттам. В миговете на покой можеше да обхване с поглед цялата вътрешност, виждаше даже ръката си през отсрещната стена и освен течността нямаше нищо друго. Ако това беше някакъв особен вид аквариум, домашният любимец на Раван сигурно бе микроскопично, невидимо с просто око водно същество. Или същества, поправи се тя, защото като че ли я гледаха много очи, всяка капка от течността се взираше в нея с любопитство и омраза. Не можеше да каже защо, но беше убедена, че между нея и излъчваното във всички посоки чувство на изпепеляваща злоба стои само тънката, стъклена на вид преграда. По гърба й пропълзяха ледени тръпки и зъбите й затракаха. Не беше чудно, че липсват отвори, защото странните животни, които търговецът смяташе за нужно да крие и заключва, бяха изключително опасни. Някак си беше сигурна в това. Защо ги носеше със себе си и как ги хранеше, нямаше представа. Може би те бяха редки и скъпи екземпляри, но положително ги пренасяше незаконно.

В този миг чу гласа на търговеца отвън, говореше с някого под прозорците. Скочи и без да иска събори съда. Той падна с трясък от масата, преобърна се няколко пъти и силно се удари в шкафчето. Изтръпнала от страх, Кимори го повдигна и огледа внимателно. Не беше счупен или пукнат, стъклоподобните стени останаха здрави, въпреки крехкия си вид. С облекчение напъха съда обратно в чантата и я сложи на мястото й. Нагласи я горе-долу в предишното положение, затвори гардероба и побягна. Ключът заяде и както и да опитваше, не можа да го превърти. Раван сигурно вече беше стигнал до фоайето. Тя изнесе тичешком кофата, парцала и другите неща и ги хвърли в бившата стая на Арман, която беше най-близо. Върна се обратно и направи ново отчаяно усилие да заключи. Не й се удаде, а стъпките му вече се чуваха в коридора. Огледа се наоколо за скривалище и забеляза големия бюфет във всекидневната. Издърпа ключа от бравата и бързо пропълзя в долната част на шкафа, като притвори вратичката, дърпайки я отвътре.