Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Имаш всички шансове да приложиш уменията си след малко — каза Синд.

— Напълно съм убедена, че няма да се наложи.

Сигналният блок над вратата просветна, забръмча и показа застаналия отвън Трирл.

— Влизай! — извика Тарасу и джорхът се промъкна, свил се одве.

— Чувствам се все едно съм в кутия — заключи той, като се огледа. — Ако пуснете холовизора, ще видите любимия ни Главен организатор на Турнира — Ширъс, преливащ от радост.

— Нямам това желание — промърмори Синд, но го включи.

В момента показваха Сарави в цял ръст, а говорещият заекваше от вълнение.

— Какво казва? — поинтересува се Тарасу.

— Казва, че всички зрители, които са живи и могат да се движат, са се свързали с пунктовете за залагане — преведе Синд в резюме.

Премълча, че залозите се движеха едно към три за Сарави.

— Освен, че ще ми доставиш удоволствие, като победиш, ще ме направиш и много богат — каза Трирл. — Всичките си пари, плюс спечелените вчера, съм заложил на теб, както сигурно се досещаш.

— Кога успя? — учуди се Синд.

— Това беше работата, която трябваше да свърша. Имам доверен човек в града, който се занимава с тези неща и трябваше да му съобщя колко да залага. Досега пръчиците не са ме подвеждали, когато решат да покажат нещо.

— Не е ли нечестно да играеш комар, когато знаеш предварително резултата? — осведоми се Синд.

— Ха! — изсумтя Трирл. — А честно ли е да уреждат залагания и да прибират парите на нещастните хорица, които играят на чист късмет?

Синд се замисли по въпроса и се отказа да променя моралните му схващания.

— Аз ще се облека и отивам направо навън — каза момичето.

Когато Синд и Трирл излязоха от сградата, Тарасу вече беше там. Тя и Сарави бяха застанали в срещуположните ъгли и разглеждаха арбалетите, донесени от униформените служители. Имаше и два колана, със закачени на тях колчани със стърчащи стрели. Синд ги преброи, бяха десет.

Наблюдателят направи знак на хората си да напуснат терена и защитните прегради се включиха.

— Следва ход на Бялата дама — обяви той.

— Какво смяташ да правиш, Сарави, ще стреляш срещу мен ли? — подвикна Тарасу.

Сарави бръкна в колчана, извади стрела и грижливо зареди арбалета си. Не поглеждаше встрани и беше напълно погълната от заниманието си.

— Ти не си на себе си, опомни се! Погледни това съм аз, Тарасу!

Стрелата просвистя до лявото рамо на Тарасу, която инстинктивно беше отскочила вдясно, забравила, че има щит. Синд беше спрял да диша и сега си пое въздух с облекчение.

— Ход на Черната дама — наблюдателят посочи Тарасу.

Тя пусна стрелата си, без да се цели, на метър встрани от Сарави, която само стоеше и гледаше пред себе си. В кратката пауза след всяка серия атаки, Синд се втурна към Тарасу.

— Тя щеше да те улучи в сърцето, ако ти се беше забавила малко! — извика той и я разтърси. — Не прави тези жестове на благородство, а щом не искаш да я убиваш, поне я рани!

— Изглежда ми не на себе си, дали са й дали нещо? — попита тя.

Синд изсумтя и се отдръпна. Следващите атаки се развиха почти по същия начин. Тарасу посрещаше стрелите с щита си и пускаше своите встрани, но не можа да получи отговор от Сарави. Синд разбра, че е безполезно да я убеждава, и остави това на Марзак, който подскачаше около нея бесен от гняв. След шестата поредна серия, Трирл се приближи до Синд и изсъска в ухото му.

— Няма да издържи дълго в този дух. Вярвам в бъдещето, което видях, и не се боя за нея, но ще се умори и може да бъде ранена. Ако не я познавах, бих казал, че прилага моята тактика. Залозите против нея сигурно са се увеличили стремглаво.

— Залозите са това, което най-малко ме интересува — Синд се обърна към полето.

Точно тогава Тарасу стъпи накриво и не можа да отскочи. С неприятен звук от строшена кост, острият подсилен връх се заби в гърдите й. Синд се втурна напред, забравил за бариерата. Отблъскването отговаряше на силата на устрема му и го отхвърли на земята зашеметен. Свитата недалеч от него Тарасу дишаше тежко със свистене, а по устните й избиваше розова пяна. С едната си ръка стискаше стрелата и се мъчеше да я извади.

— Недей, ще получиш силен кръвоизлив от раната! — извика той.

Едва ли го чу, но за щастие силите не й достигнаха и тя отпусна пръстите си. Светлината на гривната й премина досега през няколко цвята и запулсира в жълто. Медицинският индикатор показваше, че раната й е смъртоносна, но само той от положението, в което се намираше, видя това. Тялото й скриваше гривната от полевия наблюдател и той изчакваше сигнал от Контролната кула, какъвто не последва. Сарави се приближи до Тарасу и очевидно много добре разбра какво е състоянието й, защото се усмихна доволно.