Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Сарави ти е казала това, нали?

— Да, тя отдавна му е простила, че я е отвлякъл. Съжалявам за всичко, което забърках, но мислех, че е за нейно добро. Вече и тя не може да бъде жрица на Йали, така че мястото й е тук, където поне ще се чувства щастлива.

— Тарасу, за да се доберете до принца се е наложило да посетите двора на Аргам. Не ти ли направи впечатление какви са жените тук?

— Нравите им са съвсем свободни и почти всички, с малки изключения, са нахални и агресивни.

— Изключително красиви и привлекателни освен това — допълни Синд. — Красотата тук е издигната в култ. Непрекъснато се провеждат конкурси и класации за хубавици, а момичетата за развлечение се стичат на Ромиа от всички околни планети. Какво може да му предложи една дивачка, което не може да намери тук?

— Тя не е дивачка — скочи момичето, — а има кралска кръв и много добро образование!

— На Хонстел може би е минавало за добро, но тук — едва ли. Аргам никога няма да разреши на сина си да се ожени за момиче от затънтените и бедни крайща на Империята.

— Забравяш, че аз също съм от този изостанал край, значи и аз съм дивачка, така ли? — очите й хвърляха мълнии към него.

— Извинявай, че те засегнах, но какво би казала ти, ако бъдещата кралица на Хонстел не разбира добре езика ви, етикецията я притеснява, предпочита да яде с ръце, спи до леглото, вместо върху него, без чужда помощ не може да си отваря вратите и да прави елементарни неща?

— Разбирам мисълта ти, но трябва да ти кажа, че освен ритуални песни и танци, учехме математика и природни науки, а учителите се стараеха да направят мисълта ни бърза и гъвкава, за да преодоляваме непознатите неща. Когато напуснах Хонстел, всичко ми беше чуждо и ме плашеше. Не успях да включа силовото си легло, преди Барс да ми обясни, и първата нощ на кораба спах до него, триизмерните изображения на холовизията ми изглеждаха живи хора и се учудвах, че не ми отговарят. Сега се справям добре и не виждам причина Сарави да не се е научила да натиска копчетата, които трябва. Тя е отдавна тук.

— Иргут е разглезен и непостоянен. Тя го е забавлявала отначало, но сигурно е започнала да му омръзва. След опита да го убиете заради нея, положително я е намразил. Никога няма да си усложни живота и да дразни Аргам, като я освободи, да не говорим за теб.

— Но той е обещал, когато е говорила с него!

— Значи условието, което е поставил срещу свободата й, е твоята глава. Постарай се да я опазиш и не разчитай на Сарави. Тя вероятно те лъже или са излъгали нея.

— Не искам да слушам повече! — прекъсна го момичето.

— Спирам! Ще се биете с арбалети, а ти си много добра в стрелбата с тях.

— Добра съм и с други примитивни оръжия, използвани на Хонстел.

— Учудвам се защо една бъдеща жрица на Йали е трябвало да овладява бойни умения.

— Това е дошло от древните времена, когато сме почитали само Бога на войната Урс. Тогава варварските пълчища правели набези на юг, като опожарявали селищата и убивали всички по пътя си. Два пъти завладявали и ограбвали столицата Даген, а кралският двор се спасявал с бягство в близките храмове, които тогава разчитали само на своите сили за отбрана. Всички там — от Върховния жрец на Урс до работниците в градината и обора — били първокласни бойци. Нашественик не бил стъпвал в Главния храм. По това време са започнали да почитат и Бога-змия, но култът към него не е бил толкова разпространен. Варварските племена се обединили, преодолели родовите си вражди и отново тръгнали по старите си бойни пътища. Това, което говоря, интересува ли те? — сепна се тя.

— Да, продължавай — Синд беше сигурен, че докато говори, тя не може да се тревожи за това, което й предстои.

— Дагенската армия не могла да удържи силния напор и се разпиляла. Пътят за бягство на тогавашния крал бил отрязан и той се укрил в храмовата крепост на Йали. Варварите я обградили и въпреки отчаяната съпротива на защитниците, влезли в двора. Тогава Великата Незряща завела краля в таен проход, водещ към Подземния дворец. Нашествениците избили неуспелите да се скрият и в яростта си се опитали да разрушат храмовите постройки, но те били строени здраво и почти не пострадали. Кралят останал жив, събрал остатъците от войската си и изблъскал племената обратно на север в планините, откъдето до ден днешен не са се осмелили да се покажат. От благодарност за спасението си владетелят обявил култа към Бога-змия за официална религия. Направил щедро дарение за възстановяване на сградите и заповядал служителите на Йали да изучават древното бойно изкуство на жреците на Урс. Сега варварите са почти унищожени, редом с храмовете на Урс се издигат тези на Йали, но бойното обучение е останало.