Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Изпреварих го на косъм — изпухтя той и избърса плувналото си в пот чело.

— Къде беше? — попита разсеяно Гент, леко отмести едната от слушалките, но продължи да надава ухо на разговора.

— В хигиенните кабини — отговори Хорас възмутен. — Не може спокойно да свършиш естествените си нужди. Охраната направо ме изхвърли оттам, като крещяха и тичаха, все едно че настъпва краят на света.

— Ако диспечерът не те види на мястото ти по време на инспекцията, все едно че е настъпил за теб. След случая с Ахорн е откачил от яд. Трябва да благодариш на момчетата от безопасността, а не да ги ругаеш.

Дебелакът едва успокои дишането си, когато Иргут влезе в залата. В настъпилата тишина се чуваше само прищракването на натиснатите от операторите бутони и слабо жужене на гласове от нечии неприлягащи плътно слушалки. Гент усети, че принцът идва право към него и замря. Иргут погледна за миг изображението на Сарави и се премести зад гърбовете на Гент и Хорис.

— Виждате Черната кралица, която разговаря с Офицера си, Ваше височество — приближи се Главният диспечер.

— Не съм идиот — стрелна го принцът. — Прекрасно знам какво виждам. Изправни ли са системите за контролерите? Взети ли са всички мерки против спад в захранването с енергия?

— Абсолютно, Ваше височество! Аварийните енергостанции са в денонощна готовност.

— Нека дубльорът на този пулт ме разведе из машинните зали — каза Иргут и посочи Хорис.

— Мога да Ви придружа аз, ако не възразявате — примигна диспечерът. — Той е обикновен оператор, освен това след малко застъпва на смяна и трябва да приеме дежурството от партньора си. Аз отговарям за всички съоръжения и съм в течение на…

— Остани тук и следи работата на хората си, а този човек да дойде с мен. Хайде, води ме долу! — обърна се той към Хорис, който притеснен заситни пред него, а тлъстите му бузи се тресяха от страх.

Гент не разбра причината за този височайши каприз, заради който беше принуден да изчака Хорис да завърши обиколката, преди да го смени, но продължи да работи вместо него с удоволствие. Разказът на Тарасу, който подслушваше, му беше по-интересен от повечето холовизионни предавания.

По същото време брат Раад се мотаеше два етажа по-надолу с куфарче инструменти. Когато принцът и треперещият Хорис влязоха в тази зала, той се погрижи да си намери работа в най-отдалечения ъгъл. Иргут дори не погледна апаратурата, целта му бяха наставленията, които даваше на уплашения оператор. Раад не чу думите му, но предположи съвсем основателно, че Хорис получава заповед, противоречаща на задълженията му, под клетва за опазване на държавната тайна. Раад очакваше нещо такова и беше поработил върху централния компютър, когато успяваше да остане незабелязан за миг. Хорис можеше да натиска бутоните, колкото желае, без особена полза, ако Раад го изключеше чрез своя модем. Тежката правоъгълна кутия беше скрита в дъното на куфара му между другите уреди. Досега той се представяше като изпълнителен и съзнателен работник, затова никой не го надзираваше специално.

Всеки от обслужващия персонал беше зает със задачите си, така че когато започнеше двубоят, му оставаше само да си намери някое закътано място и да поеме управлението в свои ръце. Принцът постигна своето и привърши набързо обиколката си, а въздишащият Хорис с отпуснати рамене затътри крака по стълбите към контролната зала. Сега Раад трябваше да прегледа командите, които операторът щеше да подаде, за да изпълни дадената му от Иргут заповед. Като избра подходящ момент, той направи точно това. След като Гент си тръгна и Хорис застана зад пулта, той беше поискал постоянен ръчен контрол върху гривната на Тарасу. Значи Иргут възнамеряваше, чрез включване на шоковата вълна да я остави беззащитна за известно време и по този начин да я убие.

— Не си познал — промърмори Раад безстрастно и се съсредоточи върху модема.

— Има още доста време, докато излезем на Арената, и не трябва да стоиш сама. Сигурно не изгаряш от желание да ти досажда Марзак, затова ти предлагам моята стая като добро скривалище — каза Синд.

— Добре. Забелязвам, че стаите тук са много луксозни, при всички случаи са по-хубави от покоите в двореца на баща ми.

— Ние сме добре гледани животни за развлечение и ни се полагат някои удобства. Сега на нас се залагат астрономически суми — изсмя се Синд. — Ето и убежището ми, разполагай се, както ти е удобно.

— Фил, залозите са напразни, двубой няма да има. Иргут едва ли ще го допусне след обещанието, което е дал.