Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Каквото и да е истинското ти име, не ме интересува много. Фил е достатъчно добро и съм свикнала вече с него.

— Човешки създания, аз свърших! — обади се гъгниво Трирл, раздвижи се и изпълзя на площадката.

— Какво казват пръчиците?

— И много, и малко. Разгадаването на съдбата не е толкова просто. Всеки има безброй пътища, пътечки и разклонения на Дървото си. Понякога, когато Силите на съдбата са благосклонни или просто разсеяни, както започвам вече да си мисля, е възможно да зърнем части от Дървото, а в редки случаи и цялото. При завръщане в нормалното си състояние забравяме почти всичко от това, което сме видели.

— Тогава цялото гадаене става безсмислено — разочарован каза Синд, който го слушаше с интерес.

— Целта е да се задържиш на границата между транса и будуването и с помощта на пръчиците да наредиш, колкото може повече от това, което си видял. Много е трудно, изморително и не винаги възможно.

— Наредил си ги в права линия — Тарасу се повдигна на пръсти и надникна зад него. — Какво означава това?

— В този участък на твоето Дърво няма разклонения. Каквото трябва да стане ще стане. Няма да умреш, това не е краят на Дървото в тази реалност. Освен това не може да сбъркаш, защото нямаш избор. Пътят е само един и трябва да вървиш по него.

— Напълно достатъчно. Сигурен ли си в това, което говориш? — попита Синд.

— Да — отговори джорхът засегнат. — Рядко греша, но понякога се съмнявам дали е от полза да гледаш в бъдещето си.

— И аз мисля, че е за предпочитане да не знаеш какво те чака — съгласи се Синд. — Особено щом не можеш да промениш нищо.

— Забравяш пресечните точки, в тях може, но е опасно и с непредвидими последици — възрази Трирл и скочи долу. — Сега ме извинете, имам да свърша нещо важно и ще ви помоля да ме оставите сам. Виждам, че Кокорл е заспал непробудно, питието му май не е било само разхладително — заключи той, като вдигна купата и я помириса.

— Отиваме си и ти благодаря за всичко, което правиш за мен — топло каза момичето и повлече Синд към вратата.

Отговорникът по охраната и безопасността се втурна запъхтян в контролната зала на Игрите заедно с Главния диспечер, който плесна с длани и повиши глас, за да надвика шума и привлече вниманието на служителите.

— Негово височество престолонаследникът идва насам, след малко ще бъде тук. Веднага заемете местата си и прекратете всякакви странични разговори и занимания. По-бързо!

Хората се хвърлиха трескаво към пултовете си, като захвърлиха недопитите чаши и остатъците от сандвичите си, нахлузиха набързо шлемовете и си придадоха съсредоточен вид. Само Гент остана, както си беше, защото въпреки затишието на почивката, не бе мръднал от въртящия се стол с регулируема височина и наклон. Шлемът беше на главата му и от слушалките долиташе гласът на Тарасу, която говореше със Синд. На екрана се виждаше как мърдат устните й и размахва ръце, за да подчертае думите си, но за страничния наблюдател тази сцена беше беззвучна.

На екраните на останалите тридесет и един пулта, разположени в полукръг покрай извитата стена, се мяркаха някои от другите участници в Турнира. За излезлите от обсега на камерите, което се случваше рядко и за съвсем кратко време, операторите следяха в долния ляв прозорец данните за физическите и психическите им параметри, предавани от контролера-индикатор. Пултовете за убитите вече играчи бяха изключени и на столовете пред тях нямаше наблюдатели. Големите обзорни екрани, завършващи полукръга от двата му края, предаваха обща картина на игралното поле. На единия — с възможност за превключване на наблюдението в различни сектори и под различен ъгъл, а на другия имаше панорамен изглед на Арената заедно с постройките, но от по-особен вид. Силовите мрежи около и над нея образуваха пресичащи се линии и геометрични фигури, а вътре светлинна точка с номер за всеки един от участниците показваше разположението му в наблюдаваното пространство. Точките се движеха, като отбягваха преградите, групираха се и се разделяха. Там бяха дежурни по един заместник-отговорник по охраната и безопасността и по един от заместник-диспечерите, които отговаряха за цялостната информация. Преди малко те също се мотаеха из залата и разговаряха с операторите, но сега се скупчиха по местата си с бдителни и угрижени лица.

От другата страна на седящия в центъра Гент беше пултът за Сарави, наблюдаван от нисък и слаб оператор на име Спайви и дубльорът му Ил. Като извиеше малко глава, Гент можеше да види монитора срещу Спайви, на който Сарави седеше замислена в стаята си и гледаше втренчено пред себе си. Хорис — дубльорът на Гент — връхлетя подтичвайки и се хвърли на стола до него, който изскърца жално под тежестта му.