Снежана Неделчева - Звездата Аиел

За голямо разочарование на Тарасу, джорхите и Синд не я подкрепиха. Сърдита и намръщена, тя изобщо не взе участие в обсъждането на следващия ход. Гласуваха преместването на Трирл в позиция за нападение. Нейното мнение не се отрази на резултата и Марзак съобщи решението на Централния наблюдател. Предиобедът премина в тактически ходове от двете страни, а накрая джорхът нападна Ахорн. Схватката продължи до края на деня, въпреки че виещият се над противника си Трирл изглеждаше страховит пред човека долу. Ахорн се предпазваше умело от огнените струи с пет пъти по-големия от обикновено щит, сякаш се беше родил с него. Тарасу призна пред себе си, че самата тя едва ли щеше да се справи. Дори Трирл, като че ли се умори да размахва мощните си крила и все по-често слизаше да си почине. На земята беше тромав, но тъй като точките, в които можеше да бъде засегнат, бяха лоша мишена, при сигнала за край нямаше победител. Джорхът не изглеждаше особено притеснен от това, когато Синд и Тарасу, разкаяла се за глупавото си държание, го посетиха.

— Вече ми се струва, че ще ти е трудно да победиш — не скри Синд мислите си. — Притесних се за теб, а и не само аз.

— Пропусна да споменеш, че той ме улучи в предната лапа — Трирл я протегна напред, за да покаже олющените люспи до сгъвката и засъхналата кафявозелена струйка.

— Не съм забелязал, иначе съвсем щях да се разтревожа. Боли ли те много?

— Рецепторите за болка при нас са така устроени, че скоростта, с която се придвижват импулсите към мозъка, е различна в зависимост от тежестта на поражението. При тази сила на кръвоизлива, той е овладян. Ще ме заболи най-вероятно, когато съм на път за в къщи и то слабо. Тогава ще му мисля — доволно каза Трирл. — Момче, включи холовизора да видим как вървят облозите!

— Интересуват те такива неща, след като вчера изгуби един от приятелите си, ранен си, а утре те чака решително сражение? — възмути се Тарасу.

— Нали ти обясних алтернативните реалности. Когато се опитвам да погледна в тях и с мисълта си пребивавам там, аз виждам Хайат жив и здрав. Дори понякога се срещам и беседвам с неговите аналози, там където присъствуват и моите, естествено. Ти не можеш да направиш това и разбирам донякъде тъгата ти, но не съм в състояние да я споделя напълно. Колкото до сражението, то не ме вълнува, трябва да внимавам само да не получа няколко такива рани, след което ще се наложи да напусна Играта. И естествено, Ахорн да не ме улучи в някой жизненоважен център. Кокорл, има ли нещо ново при залаганията?

— Вече са две към едно в полза на Ахорн, чичо!

— Да знаете, че малко кръв върши чудеса. Вие не сте я забелязали, но зрителите са видели. Ще направя добър удар.

— Ти си заложил пари за себе си? — ахна момичето.

— Че за кой друг? Всичко, което успях да събера — каза Трирл. — Нямате представа колко средства са нужни, за да се поддържа прилично домакинство на Шуист — планетата, на която живея. Трябва да подменя платинените дървета за отдих, старите съвсем са се износили. Винаги, когато поканя повече гости и накацат по тях, треперя да не рухнат. Ковачът, който ми прави официалните дрехи от фини метални брънки, краде от материала, който му давам, и освен това взема двойно по-скъпо от готовото облекло.

— Люспите не са ли ти достатъчни, изглеждат ми здрави и красиви? — огледа го Синд.

— Не мога да ходя полугол, както тук, или да нахлузвам каквато вехтория ми попадне. Общественото положение задължава да се обличаш подобаващо, никой не те пита дали си обеднял, или не.

— Не забелязвам да се нуждаеш кой знае колко от обличане — отбеляза Синд и се взря в тънката като паяжина мрежа, почти невидима сред люспите, която ги покриваше тук-там.

— Това е, защото разсъждаваш като човек, погледни по-широко на въпроса — каза Трирл. — Освен това разноцветно обагрените огнени струи се задържаха на мода и само минералните оцветители за тях ще погълнат маса пари. А трябва да подпомагам и безчет обеднели роднини. В Турнира участвам, както виждаш, далеч не от любов към кървавите битки. Трябва също така да опазвам в тайна пътуванията си до населените с хора области, защото нарушавам няколко закона. Пуснал съм слух, че отскачам до планета родово владение с богати рудни залежи и поддържам лъжата с доста подкупи.

— Влизам ти в положението — каза Синд, който за броени минути събра повече информация за джорхите от наличната в библиотеките. — Надявам се, не мислиш само за пари?

— На Шуист съм известен като мечтател — скромно отговори джорхът. — Взех Кокорл, за да свали издръжката на семейството си от плещите ми и да се занимава с грубите финансови въпроси, но се оказа че и той е непрактичен идеалист като мен. Какво е положението ни, племеннико?