Снежана Неделчева - Звездата Аиел

Арената представляваше обширна равна местност, разделена на квадрати с тъмни гранични линии, над които трептяха силовите прегради. Подредиха се в близкия до своя дворец край, като Тарасу и Марзак бяха в централните два квадрата. До тях бяха разположени симетрично Синд и Хайат, после пак така симетрично идваха джорхите, а братята Мор в двата фланга завършваха първата редица. Пред тях застанаха осемте воини с вид на закоравели престъпници, каквито бяха. В срещуположния край на полето по същия начин беше се подредила Бялата армия. Из незаетите засега средни квадрати сновеше малка група наблюдатели. Те бяха снабдени с полеви неутрализатори, осигуряващи им свободно преминаване през преградите. Кръжащите над Арената роптери предаваха панорамна картина на всички сектори и милиарди зрители ги съзерцаваха на екраните си. Тук долу горещината, прахът и крясъците на сражаващите се воини ги притискаха като похлупак. Съвършената звукозаписна техника сигурно улавяше и тихите им въздишки. Голяма част от поданиците на крал Аргам живееха почти първообитно, но той се грижеше да не ги лишава от никакви подробности на грандиозните зрелища, които устройваше.

Първите дни преминаха спокойно, а и нищо интересно не се очакваше. Белият крал — навъсен мургав мъж на име Фейсал — беше принц по рождение и интригант също като Марзак, но имаше повече ум. Двамата направиха няколко хода с воините си, за да ги разположат на удобни позиции. Схватките се провеждаха отначало само между предните редици на армиите. Синд измисли добра стратегия и я изложи убедително пред Марзак. Констатира със задоволство, че той следва съветите му и не се опитва да проявява много творчество.

— Положението е следното — обяви Марзак след закуска. — Днес започва третият ден и равносметката е сравнително добра за нас. Убити са двама техни и един наш воин, ние имаме и един леко ранен. Той трудно движи рамото си, но общо взето се чувства добре. Фейсал е на ход, разполага с Ахорн на добра позиция и мисля, че ще го използва, за да довърши ранения. Ще бъде предостатъчно за нашия човек, ако успее да го рани, преди да умре.

— Не мисля така — обади се Синд. — Ако аз бях Белият крал, нямаше да пилея силите на Ахорн, а щях да нападна направо Хайат. Погледнете на схемата, той е в бойния му обсег.

— Едва ли ще се изхаби при двубой с човек, който използва само едната си ръка. Ще нападне воина! — настоя Марзак.

Прекъсна ги съобщението от контролната кула. След удара на гонга прозвуча гласът на Централния наблюдател:

— Ход на Бялата армия — Офицер на квадрат Луна/5, секторът е зает от Офицер на Черната армия. Следва двубой — Ахорн срещу Хайат, оръжие — бластери. Заемете местата си след един кръг. Персоналните контролер-индикатори ще бъдат прегледани за изправност на изхода от сградата.

Синд изгледа Марзак, който сви рамене. Докато оправяше бойното си облекло, управителят се шегуваше и изглеждаше спокоен. Трирл му помагаше да нагласи предпазните кори на краката си, после провери щита и оръжието му.

— Ако не бяха пръчиците ти, щях да се уплаша — обърна се към него Хайат. — Жалко, че предсказанието не беше довършено, но щом ми предстои да премеря сили с Грагард, значи вече ще съм елиминирал този пуяк. Съдбата си знае работата.

— Сигурен съм в това — джорхът го потупа окуражително по гърба, но вървеше по-тромаво от друг път и накуцването му личеше.

Когато всички заеха определените им квадрати, силовите прегради се вдигнаха и ги изолираха един от друг. Ъглите на сектора, в който щеше да се проведе двубоят, бяха маркирани със светлинни стълбове, отблясъците от тях придаваха на двамата мъже вътре призрачен вид. Наблюдателите се скупчиха зад сигурното прикритие на преградата, а роптерите свиха обръча си и се спуснаха ниско. След сигнала за начало Хайат и Ахорн се раздвижиха и започнаха да обикалят на прилична дистанция помежду си. Те се разучаваха в очакване някой от тях да направи грешка и да разкрие слабите места в защитата си. Правилата забраняваха докосването на противника, така игнорираха разликата във физическите сили, като даваха предимство на бързината, издръжливостта и точната стрелба. Ахорн беше опитен и бърз, но Хайат не му отстъпваше, затова напрежението нарасна. Двамата бяха отбили по няколко предпазливи проучващи изстрела и постепенно увеличиха темпото.

— Хайат ще победи — Тарасу беше стиснала ръцете си така, че кокалчетата на пръстите й побеляха. — Трирл не може да го излъже в такъв момент.