Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— В никакъв случай с изваждане на нокти, нагорещени железа и други дивашки методи — възрази Синд уверено, усетил се в свои води. — Има достатъчно много психофармакологични вещества, които могат да те накарат да кажеш неща, за които даже не помниш, че си мислил някога. Чисто, просто и ефективно. Ами охраната? Как ще затворят довчерашните си другари при изтезаваните? Нелепо е да се говори за тези Ями, пълни с ужаси. Те не са необходими, освен като страшни приказки.

Беше напълно искрен, защото с подходяща комбинация от препарати при точно дозиране и използване можеше да се научи всичко от почти всеки и беше го виждал много пъти.

— Говориш така, като че ли си прекарал живота си в Имперската служба за сигурност, а не в опити да пробуташ залежалата си стока на купувачите — усмихна се добродушно Хайат. — Добре де, съгласен съм, че има по-чисти и съвременни начини да принудиш някого към откровеност, но за Ямите се говори отдавна и упорито, така че явно има зрънце истина в дъното на слуховете. Да предположим, че те са създадени за удоволствие и Императорът прави чести визити, не за да изслушва важни показания или на инспекции, а за собствено и на подбрани гости забавление. Говори се, че можел да се лиши от всичко, но и той е човек, следователно е податлив на слабости. Може би единственото развлечение, което си позволява, е да послуша писъците на някой нещастник, когото да кажем одират жив.

— Не искам да чувам повече тези отвратителни приказки! — Синд беше потресен и готов да се нахвърли върху него.

Тарасу, която досега мълчеше и обмисляше нещо, се стресна от вика му и се намеси съвсем навреме.

— Изобщо не бих предположила, че си способен на такива бурни емоции — обърна се тя към него и се взря любопитно в моравото му от нахлулата кръв лице. — Изглеждаш абсолютно хладнокръвен.

Синд изсумтя през зъби, отдръпна се рязко и застана с гръб към тях. Хайат се обърна към момичето, завъртя очите си в орбитите им и се почука многозначително със свития си пръст по челото.

— Не е хубаво да се карате за глупости, когато имаме толкова други грижи — обади се тя. — Какво каза преди малко, Хайат, че няма къде да се завърнеш ли?

— Така излиза — измърмори той, — а и нямам желание да водя спокоен заседнал живот в пущинаците. Вероятно ще стана разбойник. Досега крадях с подправени сметки, вече ще го правя с оръжие, докато ме хванат пак.

— Малко позабравих това напоследък, но макар и да не съм кралица от Гант, аз съм принцеса от Хонстел. Имам прилично състояние, оставено от майка ми, и тъй като не съм си позволявала капризи досега, предполагам, че е непокътнато. Двамата души, на които имах доверие, вече са мъртви и е време да се погрижа за бъдещата си свита. Приятелството не може да се оцени в пари, Хайат, но ако това не те обижда, предлагам да те наема срещу известно възнаграждение, определено от теб.

— О, Ваше височество — поклони се управителят широко усмихнат. — Само не ме правете свой ковчежник, защото съвсем скоро няма да има откъде да ми заплащате възнаграждението.

— Не се шегувам — погледна го Тарасу. — Ще направя всичко възможно ние тримата да се измъкнем оттук. Когато си тръгна за Хонстел, ще ми бъде приятно да дойдеш с мен.

— Сериозно ли говорите, принцесо? — запъна се Хайат. — Искате да Ви придружа?

— Да, при условие, че не се държиш все едно ме виждаш за пръв път. Ще бъдеш мой телохранител. Впрочем, ти вече си такъв за мен. Ако предложението ти е неприятно или нещо те задържа на Ромиа, можеш спокойно да откажеш. Ще съжалявам, но няма да се разсърдя.

— Малко е да се каже, че приемам с радост! — извика той въодушевен и смушка Синд в ребрата. — Приятелю, признавам, че грешах, намерих човек, на когото мога да служа с удоволствие. Забрави глупавия ни разговор и се развесели! Заради теб ще се съглася дори, че Съсухреният звяр, искам да кажа Великият Кантайрофекс Харамон, е мил и приятен дъртак. Сега изпитвам нужда да осмисля късмета си в усамотение.

Той излезе, тананикайки си фалшиво, а Синд го погледна кисело и разтърка мястото, където го беше ударил с лакътя си. Раздели се набързо с момичето и тръгна към своето помещение, като се опитваше да отпъди мислите, нахлуващи в главата му. Невероятните неща, изречени от Хайат, го разтърсиха до дъното на душата му. Оказа се, че досега не е успял да чуе гнусните злословия, които се разпространяваха в Империята от години, сигурно преди още той да е бил роден. Заговорите се разкриваха, метежите се потушаваха, но калта на думите се трупаше и напластяваше върху образа на човека, обединил Империята и издигнал величието й. След завръщането си Синд щеше да разрови цялата тази тиня, хвърлена върху неговия идеал от хора, недостойни дори да го погледнат. Неочаквано той се улови, че въпреки възмущението и погнусата, тренираният му от дългогодишната практика разум изследва възможността при периодичните си обиколки Императорът да посещава тайно затворническите планети. Засрами се от нелепите си и неуместни размисли и се опита да заспи. Сънят му беше неспокоен и се мята през цялата нощ. Тарасу също се събуди с чувството, че не е лягала, а и останалите не изглеждаха добре. Само Хайат беше весел и джорхите разкъсваха закуската си с наслада, което този път не направи съответното впечатление.