Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Нали точно това се опитвам да обясня, всички системи на кораба работят.

— Успели сте да го поправите? Защо не започна с това, а ме нервираш! Какъв беше проблемът?

— Не знам, господин Фарт — каза след продължителна вътрешна борба изпотеният Сервин.

— Как не знаеш? — облещи се началникът му. — В крайна сметка поправен ли е или не и недей да ме дразниш отново!

— Да, но повредата изчезна преди малко без видима причина, от само себе си — въздъхна заместникът.

Фарт потъна в мълчание, а Сервин хапеше устни и зачака на тръни резултата от усилената умствена дейност, набръчкала челото на Главния контрольор.

— Слушай внимателно — проговори той накрая. — Не пипайте нищо повече и се моли корабът да е в изправност, когато го предаваме. Изкараме ли го на орбита, отговорността вече не е наша. Имам човек в Управление и контрол на полетите и ще го предупредя да пипат внимателно, когато го извеждат. В открития космос спокойно може да се пръсне на парчета, ако иска, малко ме е грижа. И мълчание по този въпрос, разбра ли, Сервин?

— Отлична идея — каза посъживен той.

— Парите, които ще дам на диспечера за услугата, ще ти удържа от заплатата — побърза да охлади възторга му Фарт.

— Разбира се — промърмори помощникът и направи кисела физиономия зад гърба му.

Тържествата започнаха и те имаха възможност да наблюдават откриването им по холовизията. Официалната среща между кралските двойки на двете армии стана на следващия ден и всички чакаха с нетърпение завръщането на Тарасу и Марзак. Тарасу дойде угрижена, отиде право в стаята си и се затвори там. Пропусна обяда, без да отговори на Хайат и Синд, които правеха напразни опити да я накарат да излезе. Изгледаха без нея записа на Бялата армия, като обърнаха специално внимание на Ахорн и още по-специално на Грагард, чиято празна очна орбита и изкривена муцуна с опадали люспи от едната страна, наистина бяха зловеща гледка. В здравото му око обаче блестеше неукротима злоба. Тарасу се появи в края на следобедната тренировка и застана до управителя с разстроен вид.

— Видяхте ли на записа Бялата кралица? — попита тя с въздишка.

— Повече ни интересуваха драконите и Ахорн, така че не я огледахме добре — отговори управителят. — Защо питаш?

— Това е моята братовчедка Сарави, заради нея дойдохме тук. Искахме да я заведем обратно в къщи и да отмъстим на Иргут, който я отвлече — каза момичето. — Всичко беше напразно, а Арман и Барс загинаха без полза.

Тя закри лицето си с ръце.

— Това са спътниците ти, убити в галерията? — предположи Синд.

— Да. Днес тя ме увери, че Иргут е имал намерение да я направи своя законна съпруга, въпреки че я отвлече толкова подло. Чакал да получи одобрението на баща си, а ние сме провалили всичко. Тя не знаеше кой и защо я вика в галерията. В писмото, което изпрати Барс, не пишеше нищо, за да не се издадем.

— Не ми звучи убедително — каза Хайат. — Принцът е изпратил бъдещата си съпруга на Арената и не се е постарал да провери дали е невинна.

— Бил е много зле и не е знаел какво прави — отговори момичето. — После тя успяла да говори с него и да му обясни, но вече ни бяха осъдили. Иргут имал план как да я освободи, а тя поставила условие да пусне и мен, с което той се съгласил. Каквото и да стане, няма да си простя, че се намесих в неща, които не разбирам. Причиних само злини на всички мои близки хора.

— Защо Иргут трябва да крои сложни планове, вместо да ви освободи веднага? — попита Хайат.

— Крал Аргам не искал да чуе и дума за това. Смята, че така ще подрони авторитета на кралската власт. Трябва да бъде безжалостен към заговорниците, поне публично.

— Силно се съмнявам в справедливостта на краля, а да не говорим за сина му. Съветвам те, докато не видим признаци, че идеята му е добра, да се държиш все едно разговорът ви със Сарави не се е състоял. За твое добро е — увери я Синд, а Хайат кимна одобрително.

— Щом и двамата мислите така, добре! — тя вдигна глава. — Пропуснах тази тренировка, но довечера ще дойда.

— Трябва да дойдеш, защото утре излизаме на Арената — каза Хайат.

Вечерята премина по-тихо от друг път и си личеше, че мислите на всички са в предстоящия турнир. След като капнаха от умора в салона, Тарасу покани Хайат и Синд за малко в стаята си, защото се чувстваше прекалено напрегната и преуморена, за да заспи.

— Какво смяташ да правиш, ако те освободят? — попита тя Хайат.

— Не съм мислил за това — той беше изненадан от въпроса.