Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Не разчитай прекалено на интуицията си — сухо отговори Синд, но не се опита да им обяснява подозренията си.

Хайат, възвърнал обичайната си жизнерадост, сипеше шеги, докато се разделиха. Пожела им лека нощ с вид на човек, неизмъчван от притеснения. Синд му завидя за лекия характер и след като остави Тарасу до вратата й, се прибра умислен.

Мрачната стаичка с нисък таван беше изпълнена с дима на горящите благовония. Коленичил върху плетена рогозка, Ишанг крепеше във вдигнатите си нагоре длани чашата с няколко скъпоценни капки Небесна вода. Беше я приготвил собственоръчно от тревите и корените, носени в специална непромокаема торбичка. Благовонните пръчици, изсушените и стрити на прах растения и малката статуетка на Безсмъртната бяха нещата, които хораите съхраняваха и пазеха като очите си по време на пътуването. Той беше обърнал поглед нагоре и произнасяше напевно заключителните думи на церемонията, без да забелязва напластените многогодишни нечистотии по опушените греди на тавана и провисналите паяжини. Единственият му слушател Чен беше застанал на изкорубения дъсчен под срещу него и вмъкваше в паузите необходимите фрази. Ритуалът се провеждаше толкова тържествено, колкото би бил, ако присъстваха хиляди членове на Братството, както обикновено, а не само те двамата. Традицията щеше да бъде спазена, даже и ако Ишанг беше сам. Брат Раад също изпълняваше церемонията някъде в двореца на Аргам, макар и не в същия час. Приготовленията бяха дълги, изискваха съсредоточаване и освобождаване на ума от всичко друго, но дозирането на съставките, разреждането и смесването им по древните рецепти, придружено с магически думи и заклинания, доставяше удоволствие на посветения.

Ишанг внимателно отля капка от течността в събраните като съд шепи на статуята и тя се задържа там, без да се процеди между тях. Върховната приемаше церемонията и задушливият мирис на пръчиците беше станал тръпчив и осезаем. Той изсипа половината в чашата пред Чен и изпи останалото. В тялото му пропълзя топлина и усещане за спокойствие, което започна да се усилва. Стаята сякаш се разми, пред очите му заплуваха цветни искрящи петна, които се въртяха и го увличаха със себе си към центъра на спираловидното си движение. Духът му се освободи от грубата телесна обвивка и ги последва във вихъра от светлина и звуци. Безкрайността се отвори за него и времето замря, макар че трансът, предизвикан от напитката, траеше няколко минути в действителност. Вглъбени в неземните си изживявания, с изключени сетива за реалността, двамата биха били беззащитни пред чуждото любопитство и зла воля, ако вратата не беше залостена преди това така здраво, че за да влезе някой, трябваше да я разбие. Нищо обезпокояващо не се случи и те стояха коленичили и вцепенени. В изцъклените им очи се отразяваше светлината на мръсната лампа, висяща на дълъг шнур в средата на стаята.

Връщането не беше приятно, както винаги. Ишанг се размърда тежко и се пресегна за втори по-голям съд, пълен догоре с друга настойка, приготвена заедно с Небесната вода. Движенията му не бяха още съвсем координирани, затова залитна напред, изгуби равновесие и едва не изпусна купата. Раздели съдържанието между себе си и Чен, като изсипа течността в стиснатата във вдървените му пръсти чаша. Чен вдигна сковано съда, засърба шумно, а по страните и брадата му плискаха струи и се стичаха във врата и по предницата на дрехите. Ишанг също беше мокър, но не го чувстваше, съсредоточен в неприятните си усещания, които преминаха в слабо замайване.

— Церемонията беше изпълнена съвършено, Говорителю с Небесата — поклони се Чен и се олюля. — Лъчезарната докосна напитката, приготвена в нейна чест, и удостои низшите си слуги с безценни мигове в селенията й.

— Този презрян човек няма заслуги с жалките си умения — поклони се и Ишанг, — но въпреки неговата несръчност и глупост великодушието й е безкрайно.

След предписаните реплики и поклони, те седнаха удобно.

— Старши братко, въпросите ми са дразнещи като бръмченето на насекомо. Хиляди извинения, но ще съм доволен да узная дали брат Раад ще се присъедини скоро към нас.

— Не ме дразниш, Чен — каза Ишанг, а събеседникът му трепна при грубото нарушение на правилата за водене на разговори след ритуал. — Ние с теб свършихме, сега е негов ред. Той е в контролната кула на Арената от доста време, никой не го подозира и е успял да се добере до залата с пултовете. Остава още малко време, като може дори да не се наложи намесата му.