Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Направо забравих, че имате крила — каза Тарасу. — В трапезарията не ги забелязах, но там вие и не летяхте.

— Правим го тук, когато сме сами или с хора, поканени от нас, както сега.

Трирл пое подадения му от Кокорл пълен бокал и му връчи торбата. С купичка в едната лапа и чувалчето в другата, той подхвръкна в нишата зад гърба на Хайат.

— Забранено ли ви е да летите в другите помещения? — полюбопитства момичето.

— Освен че са тесни и непригодни, възпитанието не ни го позволява, въпреки че е страшно изморително да си възпитан. И вашите етични норми са същите, доколкото ми е известно.

— В какъв смисъл?

— Ами, например, хората в присъствие на непълноценен индивид се въздържат от действия, подчертаващи недъга му, за да не го потискат. Не бихте се разтичали демонстративно пред човек без крака, осъден да лежи, нали?

— Значи ние, хората, сме инвалиди според вас? — попита Тарасу.

— Само много възрастните, болни или осакатени джорхи са принудени да кретат по земната повърхност. Ние ги обграждаме с внимание и съчувствие, но те са имали все пак моменти в живота си, когато са се носили във висините, докато вие от рождение сте приковани към земята. Към вас съжалението ни е още по-голямо, ако това е възможно.

— Благодаря — измънка тя с половин уста. — Какво означава джорх?

— Хайат не ви ли е казал? Ние сме джорхи и е голяма обида, когато някой се обърне към нас с нарицателното „дракон“, особено ако го смятаме за приятел — поясни Трирл. — Истинските дракони са малобройни изолирани групи, с които един порядъчен джорх избягва да има взаимоотношения. Те са диви, нецивилизовани издънки на народа ни и за съжаление първи са контактували с вас. Така тяхното име е станало обичайно название за цялата ни раса, което е печално. Опасявам се, че са оставили у прадедите ви погрешна представа за нас.

— Представата наистина е неприятна — каза Синд. — В нашите предания драконите са свирепи и кръвожадни. Те отвличат хора и опустошават селищата. Където се появят, всяват страх, омраза и…

— Точно това имах предвид! — подскочи Трирл възмутен. — Погледнете ме, нима приличам на кръвожаден похитител на хора?

Той се изпъчи, размаха предните си лапи и впери пронизващите си очи с фосфорен блясък в Тарасу.

— Н-не — заекна момичето и се отдръпна извън обсега на ноктите му. — Ни най-малко.

— Аз съм културен и благовъзпитан джорх, но когато някой ме нарече дракон, излизам от люспите си в първия момент. — Трирл се укроти и отпи от бокала си — Как ще реагирате вие, ако ви нарекат диваци и канибали?

— Съвсем отрицателно — каза Тарасу. — Вероятно ще се вбеся. В едно нещо съм сигурна — изключително ще се старая да не ви ядосвам в бъдеще, уверявам ви.

— Вие сте приятна и предполагам млада дама, но за нещастие ще имате възможност да видите истински дракон и то много скоро. В Бялата армия е дошъл Грагард, който е абсолютно чудовище — зъл и отмъстителен единак.

Това изявление разтревожи Тарасу, а даже и Синд. Той се опита да си представи какво може да е това създание, което изглежда в очите на Трирл чудовище, но не успя.

— Идвал ли е тук преди? — попита загрижен Хайат. — Не си спомням да съм го виждал.

— Бих се с него по времето, когато сигурно си бил малък — мрачно каза Трирл, а племенникът му се размърда в нишата си и наостри уши. — Самият той разправяше, че унищожил половината си семейство, защото непрестанно му противоречали и го дразнели. Ние сме наемници и между нас борбата не се води до смърт, но Грагард е дракон и няма скрупули. Той убива не толкова защото му плащат, а за удоволствие. Хайат може да ви каже, че когато противникът ни е човешко същество, обикновено само го раняваме и зашеметяваме. Индикацията на гривната му показва, че е полумъртъв и го отстраняват. Ако е зле ранен, го умъртвяваме бързо, за да не страда. Грагард ги обгаря точно толкова, че да умират бавно и да се мъчат до смъртта си. Погледнете крилото ми, виждате ли нещо на него? — и той го разпери.

Тримата се вгледаха във фината ципа, под която изпъкваха тънки издължени кости. Две от тях бяха огънати неестествено в горната си част и личаха прилични на възли удебеления, там където са били счупени и зарастнали лошо. Ципата между тях висеше сбръчкана и грапава, с мръсносив цвят, различна от останалата повърхност.

— Това ми е спомен от него, също и стъпалото, оттогава накуцвам. Цяло чудо е, че изобщо имам задна лапа, изгорих му очите и това ме спаси. Хубаво го подредих и съм сигурен, че си е спомнял често за мен след това. Възстановил е някак лявото си око и сега е по-грозен и зъл, отколкото го помня.