Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Това е най-добрата армия, в която съм бил досега — доволен каза той на Синд. — Ахорн от Белите е опасен, ако го елиминираме, няма да имаме проблеми, така поне се надявам. Естествено, като избягваме Драконите им. Когато и двете армии бъдат в пълен състав, нашите Крал и Кралица ще се срещнат с техните, след което ще ги видим на запис, а и те ще получат такъв за нас.

— Разузнаване на противника — измърмори Синд.

— Точно така — каза управителят. — Неизвестността е по-лоша и от най-силния противник.

Когато влязоха в трапезарията, завариха разположени на странните си седалки две едри същества, покрити със златисти люспи, по които играеха отблясъци от светлината. През оставените нарочни отвори на облегалките се бяха проточили дългите им и дебели опашки, чиито крайща лежаха и се гърчеха на мраморния под. Главите, обърнати към тях, събуждаха първичен ужас у несвикналите, а такива бяха всички, освен управителя. Той тръгна към масата, разперил ръце в приветствен жест, а останалите спряха на прилично разстояние, като се бореха със страха или отвращението си. Синд беше гледал заснети кадри с дракони в библиотеката, но там те изглеждаха абстрактни и далечни. Впечатлението на живо беше стряскащо. Предните, по-къси лапи, които единият протегна на Хайат, завършваха с подобия на пръсти, увенчани с къси, но остри и твърди нокти. Масивното туловище се изправи с грация и мощ, яките мускули предизвикаха под бронята вълнообразни движения. Разноцветни сияния плъзнаха по люспите, а гъвкавата опашка изплющя и небрежно измести тежкия стол с един замах.

— Приятелю Трирл, безкрайно съм радостен да те видя пак — каза Хайат и се повдигна да прегърне надвисналата над него грамада.

Ръцете му се плъзнаха по дебелата бронирана шия, а лапите на съществото се стовариха върху раменете му. Стиснаха го леко, но скупчената група хора ахна, в очакване да чуе пращенето на чупещи се кости. Нищо такова не се случи и дребният мъж остана невредим. Чудовището го пусна, разтвори над главата му удължената си муцуна с широки ноздри и показа респектиращ комплект дълги извити зъби. Между тях се стрелна яркочервен език, раздвоен на върха.

— Аз също съм доволен, че те срещам, приятелю Хайат — гъгниво отговори драконът.

Произнасяше думите със съскане и шипене, но достатъчно разбираемо.

— Виждам, че Хърл не е пожелал да дойде с теб този път — управителят се отдръпна назад.

— Старият Хърл е изгубил желанието си за приключения, след като едва не беше убит миналия път, и аз доведох племенника си. Надявам се да бъде добър заместник на Хърл, макар и да е отчайващо млад.

Вторият дракон се изправи припряно. В първия момент изглеждаха абсолютно еднакви, както седяха, и беше учудващо по какво Хайат ги различава, но застанал прав, той стигаше до рамото на Трирл и тялото му беше значително по-дребно.

— Аз съм Кокорл — изсъска той и сложи разперената си лапа върху челото. — Нека полетът ви бъде лек, плавен и…

— Това са хора, племеннико, те не летят — прекъсна го Трирл и вторачи огромните си зелени очи в тях. — Той е за пръв път в човешко общество и още не е научил подходящите изрази.

Младият дракон затъпка притеснен на задните си лапи, а отвесните му зеници станаха почти кръгли, като му придадоха значително по-добродушен вид. Напрежението и първоначалното объркване спаднаха, когато Хайат започна представянето им. Хората се осмелиха да пристъпят напред и да докоснат ноктестите лапи, протегнати за човешки поздрав. После всички насядаха около масата.

— Забележително добре владеете общогалактически език — каза Марзак, в опит да заговори непринудено новодошлите.

— При всички важни преговори е станало традиция да се наема преводач от нашата планета Шуист. Ние сме се прославили с таланта си на полиглоти — каза Трирл, поласкан. — А на Шуист най-известен с тези си качества е нашият род. Кокорл, който далеч не е от добрите, предвид възрастта му, владее два главни и пет второстепенни езика. Когато реших да го взема със себе си, се наложи да научи и вашия сиен.

— И кога взехте това решение? — попита Марзак, който знаеше само сиен освен ромийски и беше положил невероятни усилия за това.

— Амии… според мерките за време на Ромиа, да кажем, около тридесет периода — отвърна Трирл.

— Тридесет месечни периода — това прави два годишни цикъла, така ли? — запита принцът.

— Разбира се, че не, ако беше толкова глупав, не би ме придружавал. Имах предвид периода на околоосните завъртания.