Снежана Неделчева - Звездата Аиел

Образът на Хардийн веднага зае мястото му и разпитът започна със завидно усърдие. През последвалите кошмарни часове не се знаеше кой остана по-изтормозен — Хардийн и другите следователи, които го сменяха, или Синд. От въпросите той сглоби приблизително ясна картина за обвиненията срещу него. Осигурил е заговорниците с всичко необходимо посредством наети лица, а за последния етап е пристигнал лично. Когато разбрал за провала, се опитал да купи мълчанието или да сплаши един от наемниците, който вероятно е заплашил да го издаде. Не могъл да се справи с него и го убил, а намиращите се случайно наблизо патрули го заловили.

Шифрите, кодовете, тайниците и свидетелските показания на няколко души, с които разполагаше Хардийн, водеха право към Синд и уликите се изправиха пред него като стена без никакви пукнатини. Имаше даже фонокристал със запис на неговия собствен глас и смътно си спомни, че кристалът се търкаляше из нещата му на Франар. Текстът на записа беше безобиден, но съпоставен с всичко останало, придобиваше зловещ смисъл. Още преди Синд да тръгне насам, някой беше ровил усърдно в кабинета му в двореца на Харамон и бе подготвил това обвинение. След лавината псевдодоказателства, от него се очакваше само да признае, но и това нямаше голямо значение, както разбра впоследствие.

Когато научи, че Кралският съд ще се събере да разгледа делото му, той изпита облекчение и дори не се учуди на необикновената експедитивност. Моментът да избяга беше дошъл, трябваше да го направи по пътя към съдебната зала или на връщане.

В решаващата сутрин закуската му беше в нишата, както винаги. Той я изяде и зачака, събирайки цялата си енергия, но нямаше признаци, че се готвят да го отвеждат някъде. Очакваният звук го накара да подскочи от нетърпение. На екрана вместо Хардийн или някой от тъмничарите се виждаше вътрешността на непознато помещение, в което зад дълга маса седяха десетина души, обърнати с лице към него. Централното място заемаше крал Аргам в церемониални одежди и с всички атрибути на властта си, дори носеше препасан лазерния меч. Синд изруга наум предпазливостта им, заради която бяха пренебрегнали основното право на обвиняемия — да се яви и изслуша присъдата си лично. Щяха да го съдят на място, в килията и то, като не нарушават пряко законите. В такива случаи беше прието да се уведомят формално Имперските съдебни власти, а докато те вземат становище и изпратят отговор, подсъдимият можеше вече да е екзекутиран.

Синд се опита да възрази, но не забеляза ответна реакция. Хаягри се беше постарал да убеди краля, че има насреща си много опасен престъпник, спрямо когото трябва да се вземат специални мерки. Съобщението за процеса щеше да бъде забутано в канцелариите на Харамон и да изчака, докато там решат да разгледат случая. Синд не знаеше това, но позна почерка на силата, направлявала събитията досега, и се примири. Съдебната процедура беше фарс. След като изслуша обвиненията, доказателствата и показанията на свидетелите, които виждаше за пръв път, на въпроса признава ли се за виновен той отговори отрицателно. Не обърнаха внимание на това и Аргам, величествен в червената си мантия, заяви, че Кралят и справедливият Кралски съд обявяват подсъдимия Фил Канти за виновен в заговор срещу престолонаследника и убийство на ромийски гражданин. В знак на кралска милост му се дава право на избор между незабавно изпълнение на смъртна присъда и участие в Турнира като Офицер на Черната армия.

Аргам и справедливият му съд отдавна бяха изчезнали от екрана, когато Синд се отърси от вцепенението и се изтегна на леглото. Враговете му се разполагаха в Императорския дворец и вземаха от документите на Синд, каквото им потрябва, значи бяха наясно и за способностите му. Бяха се погрижили да остане жив и да не може да избяга, но за да го заведат на Арената, трябваше все пак да напусне килията си. Чисто и просто те му предлагаха да отиде доброволно там. Щом толкова държаха, щеше да се яви на идиотския Турнир и да разбере защо и на кого е нужно това.

— Засега ще играя, както кажете вие, но ще дойде и моят ред — обърна се той към невидимите си събеседници, загледан мрачно в тавана.

Хардийн дойде да го вземе и го откараха с роптер на Арената. Само двама души освен пилота го съпроводиха до Черния дворец, където го оставиха в трапезарията. Той имаше представа за правилата на Турнира, затова внимателно огледа насядалите около масата. Принц Марзак и братята определено не му харесаха. Глупостите, които дърдореха те, го дразнеха дори след принудително наложеното мълчание напоследък. От лявата му страна седеше симпатично момиче, което се хранеше равнодушно и не каза почти нищо. След като го разгледа, то не му обърна повече внимание, заето със собствените си мисли.