Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Очаквах нещо такова, Ширъс. Щом толкова упорито желае да говори с мен, доведи я. Вземи предпазни мерки, макар да мисля, че не е нужно. Може би избързах тогава с изводите си, но тя беше с тях в павилиона и не ми оставиха време да размишлявам. Ще изслушам какво има да ми каже.

— Няма ли да е по-безопасно да говорите с нея по видеофона, господарю?

— Върви и направи точно каквото ти казах!

Доведоха Сарави със силови ограничители на ръцете и краката в кабинета на престолонаследника и я оставиха насаме с него. Разговорът продължи дълго и когато накрая тя излезе, сълзите й бяха пресъхнали, изглеждаше значително по-бодра и най-важното — беше се съгласила да бъде Бялата кралица на Игрите. Иргут също беше доволен и нареди да й се осигури незабавна връзка с него, когато тя поиска. Тържествата вече можеха да започнат и крал Аргам обяви началото им. Както предсказа Иргут, интересът към Турнира беше незапомнен.

Сарави отиде направо в Белия дворец на територията на Арената и щеше да излезе оттам едва след евентуалната си победа. Тарасу заведоха в разположения на отсрещната страна дворец и я представиха на принц Марзак, който щеше да бъде нейният Черен крал. Далечен роднина на кралското семейство, той беше първокласен интригант, изпаднал в немилост, и още не можеше да се съвземе от удара, изпратил го от върха на обществото в тинята. В Играта беше най-важната, но и най-застрашената фигура и това го караше да беснее от яд. Хапливият език и лицемерието, които беше култивирал досега, не можеха да му помогнат.

Освен нея и Марзак имаше още трима души. Двамата братя — Гил и Сат Мор — щяха да бъдат Крепости в Играта. Периодичните акции на администрацията за прочистване на неблагонадеждните аристократи ги бяха направили затворници. Изкарани от приятните си имения, където непредпазливо бяха злословили против краля и короната, те говореха предимно помежду си. Темата, която непрестанно разискваха с несекващ интерес, беше обсъждането на познатите им. Опитваха се да открият кой е злоупотребил с тяхното доверие и какво съответно щяха да направят с него, щом излязат на свобода. Доносника го чакаше одиране на кожата, трошене на кости, ампутиране на крайници и много други все неприятни манипулации. Ако братята бяха толкова методични в делата, колкото в думите си, виновникът би бил луд да остане на една планета с тях след освобождаването им.

Третият човек — Офицерът — внасяше разнобразие със своята ексцентричност. Жилав и гъвкав като тръстика, Хайат имаше хитро лице, пресечено от широк белег с неравни ръбове, който по странен начин дори му отиваше. Като регионален управител на служба при краля, той си позволявал доста волности, както в управлението на района, така и в разпореждането с приходите от него. Крал Аргам беше научил за финансовите му машинации и те не му се бяха понравили, ако се съди по резултата. Въпреки това Хайат не униваше, беше весел и остроумен и създаваше настроение в мрачната им компания. Още три стола до тежката дървена маса стояха незаети — един обикновен и два големи с особена форма. Според думите на Ширъс, на тях щяха да седят другият Офицер и двата Дракона, летящи същества от нечовешка раса, които още не бяха пристигнали. Осемте обикновени воини — прости и груби хора — беше видяла само веднъж, откакто дойде. Те живееха и се хранеха отделно, получаваха заповедите си само от Черния крал — принц Марзак — и се явяваха негова лична гвардия.

Решения за тактиката и отделните ходове щяха да се вземат от осемте главни фигури, включително Марзак, който притежаваше право на два гласа при разискванията. В голямата зала-трапезария Ширъс им разясни правилата, в основата на които стоеше древна развлекателна игра. Те бяха Черната армия и щяха да се сражават с Бялата, разполагаща със същия брой и състав участници. При победа, тоест ликвидиране на противниковия Крал, оцелелите от армията бяха свободни. Победените се връщаха в затвора, за да им изпълнят присъдите или ако бяха показали изключителни качества в битките, дочакваха там следващите Тържества.

На Хайат това беше трети турнир и той се надяваше да е улучил най-после печелившата армия. Всички други участваха за пръв път с изключение на Драконите — те бяха наемници, а не осъдени за извършени престъпления, и се биеха срещу заплащане. Тарасу с нетърпение очакваше да пристигнат, защото никога не беше виждала дракон. Всъщност, извън Ромиа малко хора ги бяха срещали, а в противоположните крайща на Империята едва ли знаеха за съществуването им. Няколко от тях идваха на Ромиа редовно, съблазнени от огромните суми, срещу които пълнеха корабите си със стоки от планетите по обратния си път. Така натоварени, те отминаваха редките погранични светове и навлизаха в неизследваните простори зад последните постове на човешката цивилизация.