Снежана Неделчева - Звездата Аиел

Вече бяха забелязали, че се е раздвижил, защото се чу пронизителен настойчив звън и на екрана под камерата срещу него се появи млад мъж без униформа и отличителни знаци.

— Виждам, че вече сте буден, и мисля да ви задам няколко въпроса — започна той направо. — Аз съм следовател Хардийн и ще бъде във ваш интерес да ми отговаряте ясно и точно.

— Ще се постарая — Синд се поизправи и се облегна на таблата на леглото, — обаче не се чувствам особено добре.

Демонстративно опипа раната на главата си, но това не направи впечатление на следователя.

— Някои се чувстват и по-зле — успокои го Хардийн, — а жертвата ви, Зарал Вар, не се чувства вече никак, благодарение на вас.

— Не съм го убил аз, но не очаквам да ми повярвате.

— Така си е. И за да започнем отнякъде: вие сте Фил Канти, търговец, пребиваващ на Ромиа от вчера, отседнал в столичния хотел „Корона“. Поправете ме, ако греша.

— Не грешите и сте проверили вече.

— Според доклада на патрула, след като чули отчаяни викове за помощ, те се отзовали и позвънили на „Морски изгрев“ 328, апартамент 12Б. Въпреки предупреждението, никой не отворил и се наложило да разбият вратата, която била здраво заключена отвътре. Никой не е могъл да влезе или излезе оттам през това време.

— Щом казвате — сви рамене Синд. — Те излязоха през прозореца.

— Вътре сте били единствено убитият, който е успял да ви удари със статуетката, и вие, който сте му прерязали гърлото с кухненския нож. Прозорецът е бил отворен, но височината е голяма. По фасадата липсват удобни за закрепване корнизи и балкони и е такава, че спускането по сградата изисква специално оборудване. Тъй като жертвата е убита малко преди това, спускащите се не биха имали време да приберат екипировката си и да избягат. Картал Рендъл е отразил в рапорта си, че веднага погледнал през прозореца и не е забелязал нищо особено. Нито той, нито хората му са видели летящи в близост машини и подозрителни минувачи. В апартамента сте били само вие и жертвата.

— Единствените, способни да направят това, което според вас е невъзможно, са хораите — Невидимите братя. И те наистина го направиха — каза Синд, без особена надежда.

— Хайде, стига с тези приказки, те няма да ви помогнат — махна с ръка Хардийн. — Разочаровате ме, можехте да измислите нещо правдоподобно.

— Нали ви казах, че няма да ми повярвате — тихо промълви Синд. — Бих искал и аз да попитам нещо, ако имам това право. Как стана така, че наблизо се оказаха толкова много патрули?

— На този въпрос мога да отговоря. За ваше нещастие наблизо е станало улично сбиване, извиканите полицаи търсели укрилите се в близките сгради нарушители и са били привлечени веднага от виковете.

Синд си помисли, че инцидентът е бил прекалено удобен, за да бъде истински. Положително не са арестували никого от инициаторите на безредието, а са прибрали няколко случайни зяпачи със съмнителен вид. Нямаше смисъл да обяснява това на следователя.

— Аз съм заможен и уважаван търговец — каза той. — Какъв мотив бих имал да убивам този невзрачен човечец, от когото просто исках да купя някои неща и дори не му знам името?

— Ще стигнем и до мотива, всичко по реда си — намръщи се Хардийн. — Нито мястото и времето, нито облеклото ви са били подходящи за делова визита. В момента обработваме отпечатъците и проверяваме уликите против вас, признанието ви само ще ни спести труда.

— Не мога да призная нещо, което не съм извършил. Освен това се нуждая от застъпник с юридическа подготовка и моля да бъде уведомен представител на Търговската гилдия за задържането ми.

— Направено е вече — кисело процеди следователят. — Сега вниманието на обществото е ангажирано с други събития, които ви оставят в сянка. Вие не сте сензация и след като не искате да ми съдействате, ще се наложи да почакате, докато решим случая. Не бих казал, че ще стане скоро.

— Искам да ми бъде оказана незабавно медицинска помощ и да говоря със застъпника си!

Следователят прекъсна връзката, а Синд се изправи полека, за да не засили бученето в главата си. На умивалника имаше чаша от лек и еластичен материал, в която си наля вода. Изпи я жадно на големи глътки, седна на въртящия се стол и започна да разучава правоъгълния метален капак на стената над масата. Капакът се плъзна нагоре и откри ниша с две чинии и лъжица от същия материал като чашата. Чиниите бяха пълни с каши, от които се вдигаше пара, а надписът в дъното на нишата приканваше след хранене мръсните прибори да се поставят вътре. Едното ястие беше солено, другото — сладко и не бяха лоши на вкус. Той се нахрани и хвърли съдовете в нишата, а капакът се спусна в първоначалното си положение, докато ги закри. Почувства се по-добре и тръгна да оглежда владенията си. Не откри нищо интересно, освен четири кръга с гладка метална повърхност, разположени до вратата. Двата от тях се намираха на пода, а другите — върху стената, на височината на раменете му.