Снежана Неделчева - Звездата Аиел

От положението, в което беше паднал, Синд не виждаше вече Вар, но там ставаше нещо. Писъците спряха за момент, след това се подновиха още по-отчаяни и започнаха да се приближават. Теологът се появи в полезрението му, а втора мълчалива фигура зад него държеше ръцете му извити на гърба и го избута напред, така че Синд видя ясно ужасеното му лице над себе си. Първият нападател сложи някакъв предмет в безчувствената длан на Синд, сви пръстите му около него и рязко дръпна ръката му нагоре. Острието на дългия кухненски нож, който допреди малко лежеше на масата, блесна и Зарал увисна в ръцете на придържащия го човек. Макар и да не можеше да я усети, Синд знаеше, че кръвта на теолога се стича по него.

В настъпилата тишина се чуха приближаващите се гласове на патрула и шум от тичащи крака по стълбите, но все още на долните етажи. Двамата не се притесниха от това и започнаха поредица от действия, чийто смисъл накрая достигна до замъгленото му съзнание. Пуснаха ръката му и той чу издрънчаването на ножа, изпуснат от безсилните пръсти. Отпуснатото тяло на Зарал беше внимателно нагласено встрани от него, а в ръката на трупа сложиха тежкия метален бюст на Императора, с който по ирония на съдбата или по-скоро на някой друг бяха зашеметили Синд преди малко. Запалиха лампите и ярката светлина го ослепи за миг. Двете фигури с качулки на главите, закриващи целите им лица с прорези само за очите, обърнаха чекмеджетата в шкафа, разпръснаха намерените вещи и пари наоколо, а после единият се наведе и докосна шията му. През цялото време никой от тях не издаде звук, въпреки че работеха в синхрон. Разбираха се с жестове, в които Синд разпозна Бойния език на Невидимото братство. Историите за Братството бяха от областта на легендите, но езикът на воините-хораи беше събудил любопитството му преди време и го изкуши да научи някои неща. И през ум не му беше минавало, че някога ще го използва.

— Невредим е, вижда ни и чува. След малко ще се раздвижи — говореха облечените в черни ръкавици ръце на човека, който го беше докоснал.

— Този е мъртъв — отговори другият по същия начин.

Стъпките отвън бяха стигнали до вратата и някой започна да звъни непрекъснато.

— Кралска полиция, отворете незабавно! — извика груб глас.

— Тръгваме — направи жест първият и ритна нощната лампа.

Тя се разби с трясък, парчета стъкло се посипаха върху Синд. В стаята стана тъмно, но му се стори, че в ъгъла срещу него мракът е по-плътен и оформя сянка с неясни контури. Единият от хораите сигурно също усети нещо странно, защото забави стъпките си и се взря нататък. Тайнственото и злокобно присъствие, ако изобщо го бе имало, трая няколко мига и преди Синд да се усъмни в здравия си разум, изчезна. Хораят настигна другаря си, обърна се още веднъж към ъгъла, а после двамата се плъзнаха над перваза на отворения прозорец и се стопиха в нощта. Само тежките удари, от които вратата пращеше, доказваха, че случилото се е реалност, а не кошмар. Изтръпналите му крайници започнаха да дават признаци на живот, засега с пробягващи по тях болезнени тръпки. Той изпъшка и обърна главата си върху вдървения врат. Ключалките поддадоха под масирания натиск и вътре се изсипаха десетина униформени полицаи с извадени оръжия, следвани от офицер с отличителните знаци на низшите военни чинове на Ромиа. След като установиха, че освен двамата мъже, лежащи на пода, в апартамента няма никой друг, те прибраха бластерите си. Офицерът включи радиопредавателя, който висеше на гърдите му.

— Тук картал Рендъл — каза той в микрофона. — Чувате ли ме, говори Рендъл. Убийство на „Морски изгрев“ 328, задържахме заподозрян, изпратете екипа. Повтарям — изпратете екип на „Морски изгрев“ 328, дванадесети етаж. Край.

Всичко беше замислено и осъществено перфектно. Полицаите огледаха наоколо, надникнаха бегло от прозореца в многоетажната бездна надолу и възприеха сцената така, както и Синд би го направил на тяхно място. Побързаха да го „заловят“ като единствения възможен престъпник. Тази несложна процедура, предвид състоянието му, извършиха двама яки мъжаги, които го обърнаха по корем, извиха ръцете му назад и ги обездвижиха с белезници. Изпълнил своя дълг, карталът изпрати хората си навън, като остави само един от тях. Разположиха се удобно в креслата и подновиха някакъв стар спор относно мръсника Бригел, който пак ще си припише всички заслуги и как да попречат на това. Императорският бюст беше излят с нужното уважение доста масивен и сега главата на Синд се цепеше от болки. Забоденото му в пода лице не допринасяше да се почувства по-добре. Екипът дойде и го натовариха на носилка, с друга пренесоха нещастния Зарал. След кратък полет с полицейския роптер, понесоха Синд по ярко осветения коридор на някаква сграда, вкараха го в една от стаите и без излишни нежности го изтърсиха на леглото.