Снежана Неделчева - Звездата Аиел

Стаята, в която го въведе Зарал, беше мръсна и разхвърляна, а въздухът миришеше на застояло. Слаба нощна лампа, поставена до леглото, очертаваше малък осветен кръг на пода. Навсякъде имаше разпилени дрехи и неизмити съдове с развалени остатъци от храна в тях. Върху шкафа в ъгъла, до бронзов бюст на Императора се възправяше батарея от празни и полупразни бутилки. Ако се съдеше по обстановката, теологът беше на границата на нервен срив.

— Отвори прозореца да се проветри малко — намръщи се Синд. — За да си спокоен, може да изгасиш лампата, едва ли ще има някаква разлика.

Зарал послушно угаси лампата, отвори прозореца и огледа подозрително улицата долу. После пак спусна грижливо пердетата и остави между тях съвсем тясна ивица, колкото да влезе светлина от доста отдалечената отсрещна сграда. Свикнал да се движи в полумрак, той се върна, като ловко заобикаляше натрупаните наоколо боклуци. Предложи на Синд едно от креслата до масата, помитайки със замах от него на пода купчина непрано смачкано бельо.

— Бих ви почерпил нещо за пиене, но не знам дали е останало, а и нямаме време за това. Трябва да се измъкнем оттук колкото може по-бързо, веднага!

Той се пресегна през масата и събори няколко чаши, една от които се изля върху коленете на Синд. Сграбчи го за ръкава с неподозирана сила.

— Тръгваме незабавно и ще ми помогнете да стигнем до кораба ви! Няма да мръдна от него, докато разрешат излитане и ще се моля на всички богове и идоли, за които съм чувал някога, да останем невредими.

Очите му се въртяха в орбитите, а ръката му, стиснала го като клещи, трепереше.

— Седни и се успокой — каза Синд, освободи се внимателно от хватката му и го бутна назад. — Аз съм въоръжен и подготвен за всичко, изпълнявал съм толкова рисковани операции, че вече не си спомням броя им. Никой не ме проследи дотук, а дори и да е, ти също имаш оръжие и опит, нали?

Думите му бяха спокойни и уверени, така че донякъде подействаха. Човекът срещу него се отпусна замаян на стола и попипа колана си отдясно.

— Имам бластер и не съм го свалял, откакто се крия тук. Дори когато спя, ако това може да се нарече сън — каза той. — Вчера един тип се въртеше наоколо, а сутринта забелязах друг. Изпратили са хора да ме наблюдават, но вие не сте ги видели. Съгласих се да дойдете, защото сам нямам шансове да избягам, сега сме двама и ще ги изненадаме, ако побързаме. Имам тук рокля и перука за мен, ще ви дам друга шапка и наметало, и да изчезваме, докато още имаме време. Ще ви разкажа повече по пътя.

Зарал се завъртя, готов да скочи.

— Чакай малко! — спря го Синд и се ослуша.

Някъде наблизо до сградата се чуваха подвиквания, тракане на груби обувки и резки команди.

— Кралската полиция се е раздвижила наоколо — каза той. — Пълно е с патрули и докато се въртят наблизо, никой няма да ни закача. В краен случай мога да разкрия, че съм пратеник на Императора, но така ще провалим всичко. Разкажи ми, каквото знаеш.

Теологът като че ли не го слушаше изобщо.

— Никаква полиция не може да ги спре, ако решат да ни убият. Сега е моментът да се измъкнем незабелязано — той повиши глас и изпадна в истерия. — Те знаят и усещат всичко. Видях един от тях… беше ужасно — изпива ти силата с поглед, вкаменява те и… аах…

Зарал дръпна предницата на ризата си с такава сила, че копчетата се разхвърчаха. Зъбите му тракаха, а тялото се тресеше като в епилептичен припадък.

— Кои са тези Те? Откъде са? — попита Синд, но нямаше надежда да получи смислен отговор от съществото пред себе си, в чийто здрав разсъдък беше започнал да се съмнява.

— Който иска да излезе от мрака, трябва да търси Посветените. Култът на Вечната светлина — изломоти несвързано Зарал и внезапно завика пак. — Сега те ще ме хванат! Не мога да се скрия никъде, а времето ми изтича…

Внезапно той застина на мястото си, втренчен в нещо над дясното рамо на Синд, като мърдаше устни без звук. Усетил раздвижване на въздуха зад себе си, Синд скочи и се изви встрани. Когато се обърна, неясната фигура с вдигната ръка завърши движението си и болката в главата го зашемети. Другата ръка на нападателя му нанесе още един мълниеносен и добре прицелен удар и докато се свличаше надолу, Синд разбра, че не може да командва тялото си. Беше засегнат важен нервен център и не усещаше ръцете и краката си. Сигурен в попадението си, човекът стоеше над него спокойно, а от другата страна на масата Зарал изблъска креслото си и заотстъпва към прозореца, крещейки непрестанно. Тъмната неподвижна сянка не направи опит да спре виковете за помощ, които сигурно се чуваха в целия квартал.